Корабът на изкуплението

— Ако това може да ти бъде от някаква утеха, много се съмнявам, че се харесва и на него.

След много забавяния, връщане на заден ход и отклонения, асансьорът най-сетне ги закара до мостика на „Носталгия по безкрая”. За огромно облекчение на Хури консултацията с Капитана очевидно се отлагаше за по-късно.

Мостикът бе почти същият, какъвто го помнеше. Помещението беше увредено и износено, но в по-голямата си част вандализмът бе извършен преди промяната в Капитана. Самата Ана бе причинила лично част от щетите. Кратерите, които бяха резултат от собствените ѝ попадения, дори я изпълниха с известна дяволита гордост. Спомни си напрегнатата борба за власт на борда на лайтхъгъра, докато бе в орбита около неутронната звезда Хадес, в самия край на тази система.

На моменти бе ставало особено несигурно, но тъй като бяха оцелели, се осмели да повярва, че са удържали голяма победа. Появата на машините на инхибиторите обаче говореше друго. Битката най-вероятно щеше да бъде изгубена още преди първите изстрели. Но поне си бяха осигурили малко време. Сега трябваше да се възползват от него.

Хури се настани на едно от местата, гледащи към прожекционната сфера на мостика. Тя беше поправена след бунта и сега показваше системата Ризургам в реално време. Основните планети бяха единайсет, но се виждаха също така и техните луни и по-големите астероиди и комети — всички бяха потенциално важни. Имаше индикации на точното им орбитално положение и на векторите, показващи движението на въпросното тяло. Бледите конуси, излъчвани от лайтхъгъра, показваха докъде се простираше дълбокият сензорен обхват на кораба в момента, със съответните корекции при пътуване със скоростта на светлината. Вольова беше разпръснала шепа мониторни роботи по други орбити, които да дават информация за различни мъртви зони и да увеличават интерферометричната базова линия, но ги използваше предпазливо.

— Готова ли си за урок по най-нова история? — попита тя.

— Знаеш, че съм готова, Иля. Надявам се само, че си е заслужавало да направя това малко пътуване, защото отговарянето на някой и друг деликатен въпрос няма да ми се размине, когато се върна в Кювие.

— Те вероятно няма да ти се сторят толкова проблемни след като видиш това, което смятам да ти покажа.

Вольова увеличи една от луните, която обикаляше около втория по големина газов гигант на системата.

— Там ли са си направили лагер инхибиторите? — възкликна Хури.

— Тук и на още два други свята с подобни размери. Активността им на всеки един изглежда в общи линии еднаква.

Сега около луната се очертаха някакви тъмни силуети. Те се тълпяха и разпръскваха като развълнувано множество с непрестанно променящ се брой и форми. В един миг се установиха върху повърхността на луната, като се свързаха в целенасочени формации. Възпроизвеждането бе очевидно ускорено, може би часовете бяха компресирани в секунди, защото трансформациите по повърхността на луната се редуваха в бърза тъмна последователност. Увеличаването на картината в определени точки показваше тенденцията структурите да се образуват от кубични поделементи с вариращи в широки граници размери. Огромни лазери изпомпваха топлината обратно в Космоса, докато трансформациите бушуваха. Гротескни черни машини с големина на планини препречваха хоризонта и поглъщаха отразената от луната светлина, докато само светлината в инфрачервения спектър бе в състояние да създава изображения с известно значение.

— Какво правят? — попита Хури.

— И аз не разбрах в началото.

Трябваше да минат една-две седмици, докато ѝ стане ясно какво става. На равни интервали по екватора на луната се виждаха вулканични отвори, в които бяха разположени четвъртити машини със зейнала паст, които увеличаваха диаметъра на луната с една стотна. Без предупреждение те започнаха да бълват скален материал във вид на балистични струи от прах. Материята беше сгорещена, но не и разтопена. Тя се извиваше над луната като дъга и отиваше в орбита. Друга машина — Вольова не я беше забелязала до този момент — обикаляше по същата орбита, обработваше прахта, охлаждаше я и събираше струята. Така се образуваше организирана пръстеновидна система от обработена и рафинирана материя, гигатонове материя, подредени спретнато в редици. По-малки машини ги следваха като пасажи от дребна риба, засмукваха предварително рафинираната материя и я подлагаха дори на още по-съвършено пречистване.

— Какво става?

— Както изглежда, машините разрушават луната — отговори Иля.

— Това го разбрах и сама. Струва ми се обаче, че са избрали доста обременителен начин за тази цел. Ние разполагаме с бойни глави, които биха свършили същата работа за част от секундата…