Крес

— Ни най-малко. Изкарваме прехраната си, като доставяме стоки на по-малките общности в Сахара, а много от тях дори нямат магнити на улиците си, а също и по търговските пътища, които ги свързват.

Крес видя как ръката на Трън стисна силно купата. Сахара. Значи беше познала правилно по звездите. Но изражението на Трън остана равнодушно и тя се насили да последва примера му.

— А защо не използвате превозни средства на колела?

— Използваме, но от време на време — каза един от мъжете. — При специални случаи. Но пустинята съсипва машините. И те не са толкова надеждни като камилите.

Джина си взе няколко резенчета от лепкавия, сладък плод и ги сложи върху кърито.

— Животът ни не тъне в разкош, но имаме работа. А и градовете разчитат на нас.

Крес слушаше внимателно, без да откъсва поглед от храната. Сега, когато бяха в безопасност, нахранени и имаха убежище, у нея се зараждаше нов страх: във всеки момент някои от тези мъже и жени щяха да я погледнат и да забележат нещо различно в нея, нещо не съвсем… земно. А може би щяха да разпознаят Трън, един от най-издирваните бегълци на планетата.

Щом посмееше да вдигне глава, Крес откриваше, че погледите на хората бяха забодени върху нея и Трън, пълни с любопитство и — дали така й се струваше? — със сянка на съмнение. Тя се приведе над купата с храна, като се мъчеше да избегне проницателните им очи и се молеше никой да не я заговори. У нея се породи увереност, че всяка изречена дума ще я представи като различна и даже стигаше само да срещне погледите им, за да се издаде.

— Не са много туристите, които идват насам — обади се съпругът на Джина, Нилс. — Чужденците обикновено се занимават с миньорство или археология. Откакто болестта взе да върлува, тази част на пустинята беше почти забравена.

— Чухме, че положението с болестта не било чак толкова лошо, както се говореше — излъга Трън с лекота, която учуди Крес.

— Грешно сте чули. Избухването на чумата е толкова лошо, колкото го мислят. Че и по-лошо.

— Вие към кой град отивате? — попита Джина.

— О… към който и вие сте тръгнали — каза Трън, без да се уплаши. — Не искаме да ви бъдем в тежест. Ще ви оставим във всеки град, в който имат нетскрийн. А вие надали имате портскрийнове у себе си?

— Имаме — обади се най-възрастната жена, може би над петдесетте. — Но достъпът до мрежата тук е капризен. Хубава връзка ще има чак когато стигнем Куфра.

— Куфра ли?

— Следващият търговски град — обясни ловецът Куенде. — Ще ни трябва един ден да стигнем дотам, но в Куфра ще можете да намерите всичко, от което се нуждаете.

— Днес и тази вечер ще си починем и чак утре ще потеглим — каза Джина. — Вие трябва да се възстановите, а и тъкмо ще избегнем горещото слънце.

Трън я дари с най-благодарната си усмивка.

— Не знам как да ви се отплатим!

На Крес й се зави свят и тя се принуди да остави купата на земята.

— Не изглеждаш добре — каза й някой, но тя не беше сигурна кой.

— Жена ми се почувства зле по-рано.

— Трябваше да ни кажете. Може да е слънчасала. — Джина остави храната настрани и се изправи. — Ела, не бива да стоиш толкова близо до огъня. Може да спиш в палатката на Куенде довечера, но преди да заспиш, трябва пиеш още вода. Джамал, донеси ми няколко мокри одеяла.

Крес пое ръката, която я вдигна на крака. Тя се обърна към Трън и събра кураж да му даде една малка, истинска целувчица по бузата, но щом се наведе към него, кръвта нахлу в главата й. Светът се обърна наопаки. Бели петна изплуваха пред очите й и тя се строполи на пясъка.

Глава двадесет и пета

Синдер отмести завесите и влезе в магазина, като задържа пердето на Хиацинт, а в това време огледа рафтовете наоколо. Бурканите бяха пълни с различни билки и течности, много от тях бяха надписани на език, който не разбираше, но ако се вгледаше в тях за по-дълго, нетлинкът й щеше да започне да търси превода. Екзотичните съставки бяха разпръснати сред кутии с лекарства и шишенца с хапчета, които беше виждала в Републиката, а редом с тях имаше навити на рула марли и бинтове, мазила, аксесоари за портскрийнове, които бяха предназначени да измерват различни жизненоважни функции, масло за масажи, свещи и анатомични модели. През мръсните прозорци проникваха няколко лъча светлина и осветяваха прашинките, а в ъгъла лениво се въртеше вентилатор, без да може да пропъди сухата горещина. Един холограф показваше прогреса на вътрешен кръвоизлив, причинен от странична рана в тялото, и от време на време примигваше.

Хиацинт тръгна към дъното на магазина, като все още едва забележимо накуцваше.

— Ехо? — провикна се Синдер. На отсрещната стена над вратата висеше друга завеса, а до нея имаше огледало и мивка, в която избуяваше някакво растение.

Завесата изшумоля и една жена се промъкна под нея. Тя надяна някаква престилка върху обикновени дънки и блуза на ярки шарки.

— Идвам, идва… — Жената съзря Синдер. Очите й се ококориха, а след това тя се усмихна широко и дръпна връзките на престилката на гърба си. — Добре дошла! — каза тя със силния акцент, към който Синдер бе почнала да привиква.