Крес

— Не се знае — каза тя. — Левана още не е научила, че си я предал. Може да заключи, че съм използвала обаянието си върху теб. И насила те карам да ми помогнеш.

— И според теб това ще промени нещо, така ли?

— Може и да промени. — Тя загледа продавачката, която ровеше в една от кофите. Една муха бръмна близо до главата й и Синдер размаха ръка да я пропъди. — И как точно подбират стражите?

— Има определени черти, които търсят.

— И предаността не е сред тях, така ли?

— А защо трябва да бъде сред тях? Левана може да подправи предаността. Както стана с приятеля ти, специалния агент. Той има бързи рефлекси, добър инстинкт и прилично количество здрав разум. Сложи го до един чародей, който би могъл да го превърне в диво животно, и вече няма никакво значение нито какво мисли, нито какво иска. Просто прави онова, което му се каже.

— Виждала съм Вълка да се съпротивлява срещу това — каза Синдер, като не можа да се въздържи да не го защити, след като Скарлет я нямаше да го стори. Първия път, когато Синдер беше видяла Вълка, той беше целият окървавен, приклекнал заплашително над Скарлет. Скарлет все настояваше, че той нямало да я нарани, че не бил като другите, а по-силен.

Това, разбира се, беше се случило, преди Вълка да поеме куршума, предназначен за чародейката, само минути преди Скарлет да бъде отвлечена.

— Сигурно е трудна работа — поправи се Синдер, — но не е невъзможно да се преборят с контрола над съзнанието им.

— Това очевидно много помогна на твоя приятел.

Синдер стисна устни и сложи на врата си металната ръка, за да се поразхлади.

— Вълка би предпочел да се бори и да изгуби, отколкото да се превърне в поредната пешка на Левана. Това важи за всички ни.

— Браво на вас. Не всички хора имат този избор.

Синдер забеляза, че ръката на мъжа удобно се бе настанила върху ножа, положен в калъф на бедрото му.

— Ясно е, че Левана не те е избрала заради бъбривостта ти. Та какви черти притежаваш, за да я накараш да сметне, че от теб ще излезе добър страж?

Самодоволната му веселост се върна на лицето му, сякаш предстоеше да я посвети в негова лична шега.

— Красивото ми лице — каза Хиацинт. — Нима не се досети?

Синдер изпухтя.

— Започваш да говориш като Тр-Трън. — Тя се запъна на името му, спомни си Трън, който никога отново нямаше да се пошегува със собственото си очарование. Хиацинт като че нищо не забеляза.

— Тъжно, но е истина.

Синдер преглътна внезапното си разкаяние.

— Нима казваш, че Левана избира личната си стража според това от кого ще излезе най-хубава украса за стена? Изненадващо взех да се обнадеждавам относно шансовете ни за успех.

— Плюс податливото ни съзнание.

— Шегуваш се.

— Ни най-малко. Ако имах силна дарба, от мен може би щеше да стане чародей. Но кралицата иска да контролира стражите си с лекота. Ние сме като кукли, които тя мести насам-натам. Та нали, ако покажем и най-малката съпротива, това би означавало, че животът на Нейно Величество е застрашен.

Синдер си спомни бала, когато бе държала в ръце пистолета и бе опитала да застреля Левана. Червенокосият страж се бе хвърлил пред куршума без никакво колебание. Тя винаги бе смятала, че мъжът бе изпълнил дълга си да защити кралицата, че бе го сторил по своя воля. Но сега виждаше, че движенията му бяха твърде резки, твърде неестествени. А кралицата дори не беше трепнала.

Тя го бе контролирала. Хиацинт имаше право. Стражът бе действал като кукла на конци.

— Но на кораба ти смогна да устоиш на контрола на Сибил.

— Защото чародей Мира се бе заела с агента. Иначе и аз щях да действам като безмозъчния манекен, какъвто съм си обикновено. — Тонът му беше самоунизителен, но под повърхността Синдер долови горчивина. Хората не обичаха друг да ги контролира и според нея към това никога не се привикваше.

— Нали не мислиш, че те подозират, че си…

— Изменник ли?

— Щом смяташ, че тази е думата.

Палецът му се завъртя около дръжката на ножа.

— Дарбата ми е напълно безполезна. Дори земен жител не бих могъл да контролирам, а какво остава за някой изкусен лунитянин. Аз никога няма да мога да правя онова, което вие можете. Но добре усвоих умението да не мисля за нищо, когато кралицата и чародейката са край мен. За тях аз имам толкова ум и воля колкото и един дънер. А дънерът не е особено опасен.

Някъде в предната част на магазина жената взе да си тананика, докато търсеше лекарствата на Синдер.

— И сега правиш същото, нали? — попита го Синдер и скръсти ръцете си. — Не мислиш за нищо.

— По навик.

Синдер затвори очи и опипа с мислите си около Хиацинт. Той беше там, но присъствието му беше почти недоловимо. Тя знаеше, че без усилие може да го контролира, но енергията, която тялото му излъчваше, не издаваше нищо. Никакви емоции. Никакви убеждения. Той чисто и просто се сливаше с обстановката.

— А аз винаги съм си мислела, че ви учат на това.

— Нищо повече от здравословно самосъхранение.

Синдер сбърчи чело и отвори очи. Според лунната й дарба човекът пред нея бе една емоционална черна дупка. Но ако бе успял да заблуди Левана… Тя присви очи.

— Излъжи ме.

— Моля?

— Кажи ми някоя лъжа. Може и малка.