Крес

— Здравейте. И благодаря. — Синдер остави на тезгяха помежду им един портскрийн и извади списъка, който доктор Ърланд беше направил. — Дойдох за малко припаси. Казаха ми, че при вас могат да се намерят ето тези неща?

— Синдер Лин.

Киборгът вдигна глава. Жената все така се усмихваше сияйно.

— Да?

— Ти си смела и красива. Благодаря ти.

Синдер се изопна — почувства се повече застрашена от жената, отколкото поласкана. След като неочакваните думи бяха изречени, тя зачака детекторът на лъжата да се включи, но това така и не стана. Смела — може би. Най-малкото разбираше защо някой би й казал такова нещо, след като са чули разказите за бала.

Но красива?

Усмивката не слизаше от лицето на жената.

— Ами… благодаря? — И Синдер побутна портскрийна към нея. — Мой приятел ми даде този списък…

Жената грабна ръцете й и ги стисна. Синдер преглътна тежко, изненадана не само от неочаквания допир, но и от това, че жената не изпита отвращение, когато взе металната й ръка. Хиацинт се облегна на тезгяха и плъзна портскрийна напред толкова неочаквано, че жената трябваше да пусне ръката на Синдер, за да го улови.

— Търсим тези неща — каза той и посочи екрана.

Усмивката на жената изчезна, когато хвърли поглед към Хиацинт, който беше облечен в ризата на кралската униформа, скоро огладена и пришита с парчета плат, така че петната от кръв почти не личаха върху керемидения й цвят.

— Синът ми също беше повикан в армията, за да стане страж на Левана. — Жената присви очи. — Но той не беше толкова груб.

— Някои от нас си имат работа — сви рамене Хиацинт.

— Чакайте — каза Синдер. — Вие лунитянка ли сте?

Изражението на жената се смекчи, когато върна погледа си на Синдер.

— Да, точно като теб.

Синдер потисна неудобството, което придружи откритото й признание.

— А синът ви е бил в кралската стража?

— Не, не. Той предпочете да се самоубие, но да не става една от куклите на конци на Левана. — Жената хвърли кръвнишки поглед на Хиацинт и се изправи.

— О, съжалявам.

Хиацинт изви очи.

— Допускам, че не ви е обичал кой знае колко много.

— Хиацинт! — ахна Синдер.

Мъжът поклати глава и дръпна портскрийна от ръцете на жената.

— Аз ще започна да ги търся сам — каза той и мина край Синдер. — Защо не я попиташ какво се е случило после?

Синдер свирепо го изгледа в гръб, докато той се скри някъде между редиците с рафтове.

— Съжалявам — каза тя, като се мъчеше да намери някакво извинение. — Той… нали знаете. И той е лунитянин.

— И е от нейните хора.

Синдер се обърна пак към жената, която се бе засегнала от думите на Хиацинт.

— Вече не.

Жената изсумтя и се обърна да премести вентилатора, така че нежният бриз да стига до Синдер.

— Смелостта взима много форми. Ти знаеш най-добре това. — И по лицето й светна гордост.

— Вероятно сте права.

— Може би твоят приятел е бил достатъчно смел, че да се присъедини към кралската стража. Но моят син беше достатъчно смел, че да не го направи.

Синдер потърка разсеяно китката си и се облегна на тезгяха.

— Какво стана после?

— Какво стана после ли? — На лицето на жената още се четеше гордост, но също гняв и тъга. — Три дни след самоубийството на сина ми двама мъже дойдоха у дома. Изведоха съпруга ми на улицата и го принудиха със сила да измоли прошка от кралицата, задето е отгледал син предател. Накрая го убиха, за наказание. И за назидание на всички новобранци, които не искат да се подчиняват на короната. — Очите й започнаха да се пълнят, но измъчената й усмивка не слезе от лицето. — Четири години ми трябваха да намеря кораб, който да пътува към Земята и с готовност да ме вземе без билет на борда. Четири години се преструвах, че не я мразя, че съм още един предан поданик.

— Съжалявам — Синдер преглътна с мъка. Жената се протегна и взе лицето й в ръцете си.

— Благодаря ти, че се опълчи срещу нея. Аз не можах да го сторя. — Гласът й стана стоманен. — Убий я!

— Имате ли фентанил6? — попита Хиацинт, който се върна при тезгяха и остави отгоре му три малки кутии. Жената стисна устни и взе от ръката му портскрийна.

— Аз ще се погрижа — каза тя и като излезе иззад тезгяха, тръгна към предната част на магазина.

— И аз така си помислих — измърмори той.

Синдер си подпря брадичката върху металната си ръка и го изгледа.

— Никога не съм знаела, че службата на кралския страж е задължителна.

— Не за всички. Много хора искат да бъдат избрани. На Луна това е голяма чест.

— Ами ти?

Той плъзна поглед към нея.

— А аз не. Аз исках да стана лекар. — Тонът му преливаше от сарказъм, но оптобиониката на Синдер не отбеляза в думите му лъжа. Тя скръсти ръце.

— А ти кого искаше да предпазиш тогава?

— Не те разбирам.

Нещо изстърга по пода — продавачката местеше някакви прашни кофи.

— Когато са те взели в кралската стража — кого щяха да убият, ако не беше приел да отидеш на служба?

Светлите му очи се вледениха. Той се пресегна през тезгяха и изви вентилатора към себе си.

— Няма значение. И без това ще ги убият накрая.

Синдер отмести поглед. Заради решението му да вземе нейната страна любимите му хора може би щяха да пострадат.