Крес

Дълго време той мълча и на Синдер й се стори, че го чува как пресява лъжите от истините, претегля ту една, ту друга. Накрая мъжът каза:

— Когато човек опознае Левана, вижда, че тя не е чак толкова лоша.

В ъгълчето на окото й светна оранжевата лампичка. Като видя подигравателната широка усмивка на Хиацинт, Синдер се разсмя, а напрежението се вдигна от раменете й, както се вдигаха от пясъка в пустинята вълните от горещина. Програмата й все още можеше да различи дали той казва истината, или лъже. А това означаваше, че не я бе излъгал, когато й бе казал, че е предан единствено на своята принцеса и на никого другиго.

Продавачката се върна и тръшна на тезгяха различни лекарства, които носеше в ръката си, огледа портскрийна, изсвири и пак се отдалечи.

— Вече знаеш всичко за мен — обади се Хиацинт, макар това да не бе напълно вярно, — а сега аз искам да ти задам един въпрос.

— Давай — каза му тя и взе да нарежда шишетата в прави редици. — Моите тайни напоследък са известни, кажи-речи, на всички.

— Аз съм способен да скрия емоциите си от кралицата, но не мога да скрия факта, че съм лунитянин и че тя може да ме контролира. А когато ти дойде на бала, дарбата ти като че не съществуваше. Признавам си, отначало аз те взех за земно момиче. И знам, че поради тази причина кралицата и чародей Мира взеха да ти се надсмиват, отнасяха се с теб като с щит, какъвто сигурно беше, защото изглеждаше толкова безпомощна. — Той впи поглед в Синдер, сякаш се мъчеше да види бъркотията от жици и чипове в главата й. — И тогава, внезапно, ти вече не беше безпомощна. Дарбата ти беше направо ослепителна. По-лоша може би дори от тази на Левана.

— Ей богу, благодаря ти — измърмори тя.

— Как го постигна? Как успя да скриеш такава мощна сила? Левана би разбрала мигновено… всички щяхме да разберем. Когато те гледам, друго нищо не виждам.

Синдер прехапа устни и хвърли поглед към огледалото над малката мивка. Улови отражението си и хич не се изненада, когато видя, че на брадата си има изцапано — откога ли стои там? Няколко кичура се бяха извадили от опашката й и висяха безразборно. Огледалото беше вярно на формата и я показваше такава, каквато си беше. Обикновена. Мръсна. Киборг.

Синдер се помъчи да си представи какво ли щеше да бъде да види себе си, както виждаше Левана: ужасяващо величествена и силна. Но това беше невъзможно, докато отражението й я гледаше от огледалото. Ето защо Левана мразеше огледалата толкова много. Но на Синдер отражението й се видя почти успокояващо. Продавачката я бе нарекла смела и красива. Хиацинт й бе казал, че е ослепителна. Беше приятно да знае, че и двамата грешаха.

Тя си беше просто Синдер.

Момичето затъкна един кичур коса зад ухото си и се опита да обясни възможно най-ясно на Хиацинт „биоелектрическата система за сигурност“, която вторият й баща бе изобретил и бе вградил в гръбначния й мозък. Години наред тази система я бе възпирала да използва дарбата си и поради тази причина съвсем доскоро тя дори не бе знаела, че е лунитянка. Устройството имаше за цел да я защити, а не само да я възпира да използва дарбата си, така че хората на Земята да не разберат коя е, но също и да предотврати страничните ефекти, от които повечето лунитяни страдаха, когато дълго време не използваха дарбата си — халюцинациите, депресията, лудостта.

— Ето защо можеш да чуеш доктор Ърланд да бръщолеви понякога нещо сам на себе си. След като дошъл на Земята, в продължение на години той не използвал дарбата си и сега психиката му е…

— Но чакай!

Синдер замълча, защото Хиацинт бе заговорил, но и защото нещо във въздуха около него се бе променило. Неочакваният прилив на емоция я свари неподготвена.

— Това устройство ти е помогнало да не изгубиш психическата си стабилност, така ли? При все че не си използвала дарбата си от… от години?

— Ами хем ме възпираше да не ползвам дарбата си, хем ме предпазваше от страничните ефекти.

Той извърна лицето си от нея. Цяла минута му трябваше да си придаде отново равнодушен вид, но вече беше късно. С проумяването на изводите в очите му се бе настанила нова енергия.

Устройството, което можеше да премахне лунната дарба на даден човек, би направило всички еднакви.

— Както и да е — продължи Синдер, като потъркваше врата си на мястото, където се намираше вграденото устройство, макар че сега вече то беше счупено. — Доктор Ърланд го извади от строя. Две седмици преди бала дарбата ми ту прииждаше, ту утихваше. Но на бала емоционалният стрес взе надмощие над системата ми и над устройството и аз се появих. Лунитянка до мозъка на костите си. Точно навреме. — Тя потръпна, когато си спомни усещането от допрения в слепоочието й пистолет.

— Има ли и други такива устройства освен твоето? — попита той със странно блеснали очи.

— Едва ли. Вторият ми баща починал, преди да ги изпробва напълно как работят, и доколкото аз знам, други не е произвел. Но виж, може да е оставил планове и схеми, които обясняват как се изработват.