Наследниците на Айнщайн

Максуел, доцентът, стисна ръката му. Напуснаха залата и влязоха в преддверието. От другите вече нямаше и следа. Максуел свали очилата и избърса очите си. После извади от една кутийка чифт лещи и ги постави на зениците си. След това с едно дръпване свали перуката си с мека, разбъркана коса. Черепът му бе съвсем гол, с изключение на няколко къдрици над челната кост. Той въздъхна.

— Изморително е. Това концентриране. Това проникване в неизразими тайни. Но добитото прозрение компенсира всичко. Нашият свят е една илюзия, сине мой, плетеница от знаци и цифри. Пожелавам ти да съумееш да проникнеш достатъчно в него, за да прозреш по-дълбоката реалност.

Мрачната обстановка, странните маниери на хората, техните молитви и заклинания объркаха Джеймс, той не бе в състояние да открие никаква връзка между всичко това, да си обясни в какво би могла да се изразява тяхната дейност. И все пак те даваха резултати: той бе видял трептящата в цветовете на дъгата светлинна струя — едно навлизане в света на нереалното и неописуемото. Какво бяха в сравнение с това неговите жици и винтове.

Въпреки всичко обаче той не забравяше своята задача. Искаше да разбере кой влияе върху автоматизираното фабрично производство, кой създава техническите нововъведения. Дали решението на загадката се намираше тук, при тези мистици? И ако действително откриеше нейното решение, щеше ли да ги издаде на полицията? Колебаеше се, бореше се със самия себе си. И най-после се реши: не, нямаше да го направи. Все едно какво щеше да се случи с него — ако тук лежеше зародишът на едно ново духовно развитие, то той не биваше да го задушава. Но дали този зародиш се намираше тук? Още не бе сигурен.

— Мога ли да ви попитам нещо? — Джеймс препречи пътя на Максуел, за да го задържи.

— Ако е бързо — с удоволствие.

— Поставили ли сте си за цел да прилагате вашите познания за благото на човечеството? Искам да кажа, имате ли желание да подобрите методите, да се намесите в производствения процес, да повишите практическата стойност на нещата? Опитвали ли сте вече да го направите?

В очите на другия се четеше презрение.

— Методи, производствен процес? Мили мой, ние не сме занаятчии. Ние се занимаваме с чиста наука. Нашата цел е заложена в духовното!

— Но професор Русмолер… — възрази Джеймс. — Професор Русмолер е направил много практически изобретения — охладителната батерия, рентгеновата леща и какво имаше още… Той е…

Максуел го прекъсна.

— Така е. Русмолер направи всичко това. Но какви бяха последиците? Бесен технически прогрес, господство на невежи инженери, които доведоха света почти до гибел. Не, ние няма да изпаднем в същата грешка — ще си останем в духовните сфери. И едва когато достигнем и последните върхове, само по пътя на познанието ще можем да променим и себе си, и света. — Той побутна Джеймс встрани и се отправи към изхода. — Почакай една минута и тръгни след мен, за да не напускаме църквата по много наведнъж, иначе бие на очи. Ръдърфорд, както винаги, ти тръгваш последен!

Джеймс беше дълбоко разочарован и когато след малко Ръдърфорд му направи знак, че е време да тръгва, той мълчаливо се подчини. Изкачи се по стълбата, влезе в църквата. Тя беше празна, богомолците бяха напуснали троновете си. Тъкмо се канеше да излезе през портата, когато се опомни… Отвори я и отново я затвори. После се промъкна в един страничен кораб на църквата, пълен с множество тронове, и се завря под един стол на последния ред. Зачака. След известно време тракна капакът на пода и мъжът, който се бе нарекъл Ръдърфорд, излезе. Чу го да обикаля наоколо. Изгаснаха няколко скрити лампи. Само свещите продължаваха да излъчват мъждива светлина. Откъм вратата се чу приглушен шум, електрическата ключалка щракна…