Естествените науки и техниката рушат морала. Резултатите от тях са в противоречие със здравия човешки разум. Те водят до нихилизъм, до унищожение на всички обществени ценности, до погубване на човешкия дух. Техните последователи гледат на природата като на средство за постигане на определена цел, на морето — като на отпадъчна яма, на луната — като на бунище, на космоса — като на опитно поле. Те виждат в биологическата клетка химическа фабрика, в растението — хомеостазен процес, в животното — адаптивна система, сноп от рефлекси и програми за действие. За тях човекът е автомат, мозъкът — сметачна машина, съзнанието — запаметяващо устройство, емоциите — сигнали, държането — дресура. На живота те гледат като на кръговрат, на света — като на физическа система.
За тях историята е стохастичен процес, движението на планетите — формули, слънцето — инкубационен реактор, природата — кръговрат, изкуството — учебен процес. В любовта те виждат взаимодействие на хормони, в смеха — агресия, в познанието — реакция на задоволство. В молекулата те виждат полета на вероятностите, в атома — геометрична схема. Всичко материално те разлагат на кванти, всичко духовно — на информация. Тяхното пространство е изкривена празнота — ентропиен процес. Накрая ни очаква термическа смърт.
Естествените науки не се съобразяват със стойностни представи и идеали. Те произнасят своите присъди, без да обръщат внимание на обществените изисквания. Те представят теорията като абсолютна истина, дори когато има репресивни тенденции. Те са неспособни да се пригодят към историческите потребности. Те не искат и да чуят за непосредственото познание и се позовават на банални наблюдения, експерименти, статистики. Те са слепи, ограничени и стерилни.
Заниманията с псевдопроблемите на естествените науки водят до обедняване на психиката, използването на природонаучните познания в техниката — до заплаха за човека и за обществото. Усвояването, поощряването и разпространяването на природонаучен и технически мисловен материал е забранено и наказуемо.