Обречен на мълчание

Последва дълго мълчание, после Тайсън каза:

— Готов съм да отговарям на вашите въпроси. Започвайте.

Тя погледна записките си.

— Добре… Чели ли сте книгата „Уей: смъртта на един град“?

— Да, госпожо.

— Оставете това обръщение. Вие ли сте лейтенант Бенджамин Тайсън, за когото се споменава в книгата?

— Така изглежда.

— Вие ли сте командвал взвода, за който пише в глава шеста на горепосочената книга?

— Да, аз.

— Там имаше ли и други командири с по-висок чин от вашия?

— Не. Действах отделно от моята рота и батальон.

— Имахте ли радиовръзка с по-горестоящото командване?

— Отчасти. Батериите на радиотелефона бяха изтощени. Голям проблем беше да ни снабдяват редовно с батерии.

Тя кимна, после му зададе още няколко въпроса. Тайсън знаеше, че тя просто го предразполага да отговаря на въпросите й, като на този етап избягва всякакви намеци, навеждащи на мисълта за парливата тема на разговора — масовото убийство. Бива си я, помисли. Той самият бе вършил това преди и сега си спомняше миналото.

Тайсън реши да прекъсне потока й от въпроси. Стана и доля кафе и в двете чаши.

— Хайде да си починем.

Тя се усмихна, сякаш идеята бе добре дошла, но на Тайсън му бе ясно, че съвсем няма това предвид.

— Една цигара? — предложи й той.

— Не, благодаря.

— Имате ли нещо против да си запаля?

— Не, съвсем не.

Тайсън се облегна на ръба на бюрото и запуши цигарата си. Погледна майор Керън Харпър. „Сигурно е малко притеснена, въпреки спокойната й външност“, помисли си той. Тя бе хванала една осемдесет-килограмова риба на въдицата си, а той можеше да пререже кордата когато си пожелае.

Тя започна лек разговор, който сякаш нямаше връзка с интервюто, но Тайсън знаеше, че има:

— Намерих нещо много интересно в досието ви — оная забележка, която сте написали върху въпросника. Спомняте ли си за нея?

Той помълча за момент.

— О… оная ли… Сигурно са ми били потънали гемиите в оня ден.

— Така предположих и аз. Много разобличителна забележка за един офицер, при това върху нещо, което остава завинаги в досието ви.

— Тогава не бях офицер.

— Но сте били преди това. Вие и сега сте. Винаги сте бил такъв от момента, в който сте се заклели след излизането ви от колежа.

— Щяха ли с нещо да се променят нещата, ако бях зачеркнал онази кутийка, с което да искам да ме отпишат от списъците на запасните офицери?

— Не знам. Това не е към моя отдел. Беше ми любопитно да разбера какво ви е накарало да я напишете.

— Имате ли някакви спомени от войната? От превземането на Сайгон? Изглеждате ми доста млада.

— По времето на офанзивата около Тет през 1968 — а съм била на около петнайсет години.

— Петнайсет? Господи! Как ми се иска и аз да съм бил на петнайсет тогава. Между другото, Тет означава време, а не място. Знаехте ли това преди?

— Разбира се. Както и да е, когато Сайгон бе превзет през 1975 — а, бях на двайсет и две. Спомням си, тогава ми се струваше, че войната продължава откакто се помня. Радвах се, че свършва.

Жена ми също. Тя вдигна тост в чест на Националния освободителен фронт.

— Мисля, че една от причините, поради която са ме избрали да водя това следствие е, че не съм обвързана по никакъв начин с въпросните събития.

— Твърде вероятно.

Тайсън помисли, че тя проявява някаква откровеност, зад която се крие известна лукавост. Или пък, допусна той, наистина бе естествена и наивна. Осъзна, че бе започнал да я изучава по-подробно. Това не се дължеше нито на цвета, нито на кройката на униформата й, а на нейното лице, на косата, на гласа й и на нейните движения. Устата й, забеляза той, бе изразителна и предполагаше силна чувственост при други обстоятелства. Той попита:

— А какви са другите причини, поради които са ви избрали? Искам да кажа, защо именно вас?

Тя сви рамене.

— Сигурно опитът ви при разследване на убийства?

— Никога досега не съм разследвала убийство.

— И аз никога досега не съм бил заподозрян в убийство. Колко е малък светът.

Тя взе бутилката с ликьор от малката масичка.

— Нямате нищо против да си налея, нали? — Сипа си малко в кафето. — Както и да е, във връзка с онова, което сте написали във въпросника, се чудех дали не възнамерявате да се противопоставите на призоваването ви обратно на активна военна служба.

— Вижте, майоре, след като правителството веднъж реши да те довърши, нищо не може да те спаси. Освен ако си с неограничени възможности.

Тя се наведе към него през масичката.

— Не трябва да смятате, че са ви вдигнали мерника. Ако мислите, че заповедта е неоснователна, предлагам ви да намерите необходимите средства — финансови и всякакви там други — и да се борите против нея. Това ще бъде първата стъпка към вашата защита според главнокомандващите в армията.

Тайсън не отговори.

Седяха и мълчаха известно време, после той се изправи и се доближи до библиотеката, отвори едно чекмедже и извади оттам някаква дървена кутия. Изсипа съдържанието й върху масичката.