Обречен на мълчание

Тайсън задържа усмивката си, но спомените му се върнаха към онзи последен ден на февруари през въпросната високосна година. Шрапнелът се пръсна от лявата му страна и той се просна на земята. Когато погледна надолу към краката си, чудейки се какво ли ще види там, видя, че дрехите му са потънали в кръв. Разкъса плата и пред него се разлюля едно голямо парче месо — сланина, плът, сухожилия — всичко се бе обърнало навън и отдолу се подаваше капачката на коляното му. Спомняше си, че гледаше оголената кост без да вярва на очите си. Никога през живота си не бе виждал подобно нещо. И ако преди това у него се прокрадваха някакви съмнения относно неговата тленност, в онзи момент — вперил очи в материята, от която бе сътворен, всички те се разсеяха.

Тайсън отново седна.

— Искате ли да продължим?

Керън Харпър се наведе напред. Тя му зададе още няколко по-общи въпроса, после, без изобщо да промени тона или изражението си, попита:

— Можете ли да ми опишете събитията през онзи ден — 15 февруари 1968 година, така както сте ги видели вие?

Тайсън се вгледа в очите й.

— Ще ви опиша в общи линии случилото се, но не желая да се впускам в подробности.

Тя отмести химикала и тефтерчето си.

— Както виждате, почти нищо не си записвам, а и при това сега изобщо не става въпрос за клетвени показания.

— А мога ли да получа и вашата честна дума на офицер, че нямате никакви записващи устройства?

Тя се облегна назад и кръстоса крака.

— Да, честна дума.

Тайсън замълча за момент, докато събере мислите си и започна:

— Бяхме се окопали в едно защитено местенце сред малка горичка, на около пет километра западно от Уей. Предишната нощ се бяхме натъкнали на една минохвъргачка и огън от стрелкови оръжия и двама от нашите бяха ранени. Валеше и беше доста студено. През февруари в северните провинции става студено. И така, ние напуснахме онова място и се насочихме към Уей, както ни бяха заповядали по радиостанцията.

* * *

По радиостанцията се чу някакъв шум, после се появи някакво пращене, последвано от гласа на капитан Браудър:

— Мустанг — 16, тук Мустанг — 6. Чувате ли ме? Край.

Тайсън грабна слушалката от Даниел Кели, неговия радист, и натисна копчето.

— Мустанг — 6, тук 16. Чувам те слабо, но е ясно. А ти как ме чуваш?

— По същия начин. Заповед от „Голямата шестица“. Продължавайте в посока на Сиера Еко към хотел „Юниформ Еко“.

Тайсън отговори в микрофона:

— Много общо. Нещо по-конкретно?

— Нищо. Действай по своя собствена преценка. Не влизайте днес в града. Довечера и ние ще наминем натам и тогава заедно ще се доближим към западната стена.

— Прието…Не е ли по-добре да се свържем сега? От хората ми е останала едва една девета част, а по всичко наоколо личи, че жълтите са навсякъде, по дяволите. А и са много повече. Снощи преди залез слънце видях следите им. Според мен са петстотин и дори повече. Отиват към града.

— Прието, Мустанг — 16. Заповедта си е заповед. Редиците навсякъде са станали много рехави. Ей, ще се поозорим малко, нали?

Тайсън погледна към Кели, който бе хванал антената на радиостанцията и я галеше. Това бе неговият начин да намекне, че ония отгоре пак си правеха гаргара. Тайсън си пое дълбоко дъх и се обади:

— Трябва да отида да видя какво става с двамата ми ранени.

— Ясно — Браудър се колебаеше, — движете се по откритите оризови полета. Избягвайте шубрака и селата.

Тайсън не смяташе, че това бе свързано с принципа „претърсвай и унищожавай“, или пък с другия — „измъчвай и пречуквай“. Звучеше му по-скоро като „избягвай опасността и се измъквай“. Чудеше се дали Агенцията за военна сигурност или някои от другите шефове ги чуваха. Тайсън предупреди:

— Внимавай за големия брат с големите уши.

— Майната им — отсече Браудър, на който очевидно също му бе пламнала главата. — Нещо друго?

— Имам нужда от подкрепа. Освен това нямам карта за района отвъд Нин Ха.

— Ще ви пратя подкрепа по въздуха. Ще се погрижа и за картата. Още нещо?

Тайсън си помисли да докладва, че краката на всички са се възпалили от влагата, че дрехите им са на парцали, че обувките им бяха целите изпокъсани и че всички повръщаха от водата, подложена предварително на обработка с халоген. Но Браудър знаеше това. Затова каза само:

— Няма нищо друго. Край.

— Прието. Продължавай все така. Справяш се чудесно. Край.

Тайсън подаде слушалката на Кели.

— Хайде да действаме. Ред за поход: Първо отделение — отпред, след него — група В, после трето отделение, група А, а най-отзад — Второ…

Мощният глас на Кели се разнесе наоколо:

— Приготви се! Тръгваме! По-бързо! Движение! Първо отделение — най-отпред!

Тайсън излезе от окопа и отиде да огледа терена около някакъв отводнителен канал малко по-надолу. Кели тръгна след него, придружен от старши офицер 4 — ти клас Стивън Бранд — Взводния фелдшер, който остави медицинската си чанта насред калта.