Обречен на мълчание

Радиостанцията на Кели изпращя и по микрофона долетя гласът на командира на челното отделение Муди:

— Ей, тук има от ония жълтите — на североизток, на около двеста метра.

Кели подаде радиостанцията на Тайсън. Той се вгледа в прогизналите от дъжда оризови полета и заговори в слушалката:

— Прието. Виждам ги. Задръжте. Аз ще огледам. Прикривайте ме.

Постепенно взводът спря и момчетата коленичиха в калта насред широкия канал, оглеждайки се ту вляво, ту вдясно. Нагласиха двете картечници обърнати към групичката виетнамци, които се намираха на една открита могила.

Тайсън кимна към двама автоматчици — Фарли и Симкокс.

— Хайде да поразгледаме.

Тайсън, Кели и двамата войници тръгнаха нагоре по канала, после свиха надясно по едно по-малко разклонение и излязоха на откритото оризище. От един пластмасов калъф Тайсън извади бинокъл и го фокусира. Оказа се, че хората са цивилни граждани.

— Обикновени граждани или пък умело прикрити вражески елементи.

Симкокс вметна:

— О, не съм виждал истински невинни граждани, откакто напуснах Сан Франциско.

Отново завиха по друг, още по-малък канал, в който водата бе до колене, и се устремиха напред към виетнамците. Тайсън видя, че те копаят гробове, очевидно за да погребат някого. Преброи хората на могилата: петима старци, един младеж и четири жени — две по-възрастни и две девойки. Такова бе и съотношението на жителите по селата. Изглежда бяха селяни. Носеха черни „пижами“ и конусовидни сламени шапки. Обикновено облеклото им бе смесица от западни дрехи, но след Тет селяните започнаха да се обличат според традицията, без съмнение, помисли си Тайсън, за да се харесат на новата власт. Ако комунистите паднат, селяните отново ще облекат дънки и ризи с хавайски мотиви. Трудно е да си селянин в тия времена.

Някои от хората се обърнаха към приближаващите се американци, но иначе продължаваха с тъжната церемония. Кели каза:

— Чак оттук подушвам миризмата на умрелите. Тайсън се доближи на двайсетина метра от могилата, издигаща се сред мътната вода и се провикна:

— Dung cu don!

Виетнамците застинаха на място и се обърнаха към него. Те сякаш знаеха правилата, защото се раздалечиха един от друг, така че той да може да ги види всички, и поставиха ръцете си отпред. Момчето и една млада жена пуснаха лопатите на земята.

Тайсън и Кели излязоха от водата и се покачиха на могилата, Фарли и Симкокс ги прикриваха. Тайсън застана точно пред групичката от хора, после погледна телата на мъртвите. Преброи осем, обвити хубаво в бели памучни чаршафи, което го накара да смята, че телата са пристигнали от Уей. Един от загърнатите трупове бе на малко дете. Тайсън огледа наоколо и срещна очите на виетнамците.

— Карти за самоличност — cho toi xem gian can cuoc. Карти за самоличност.

Шестимата мъже и четирите жени извадиха картите си за самоличност от джобовете на „пижамите“. Тайсън ги погледна отгоре-отгоре, после, както изискваше протоколът, се обърна към най-възрастния от всички — един плешив мъж с оредяла, посивяла брада.

— Ong lam gi o day?

Възрастният погледна младото момче, което отговори на английски:

— Ние погребва мама-сан, папа-сан. Виетконгци убили beaucoup — Виетконгци много лоши, те били десет…

— О’кей, остави тия глупости.

Тайсън погледна наскоро изкопаните гробове и преброи шест готови и два току-що започнати. На виетнамците им бе строго забранено да заравят мъртъвците си в общи гробове и сигурно са копали часове наред, за да изкопаят тия дупки само с две лопати. Той знаеше, че всяко тяло първо се обвива в черно платно, след това — в бяло. В устата на мъртвеца се поставят зърна ориз. В края на краищата дори една умираща цивилизация се опитва да погребе подобаващо своите покойници.

Тайсън не можеше да си представи нещо по-потискащо от тая картина на уплашени виетнамски селяни, погребващи своите семейства в студения зимен дъжд. Той се обърна отново към възрастния:

— Ong lam gi o den?

И отново му отговори младежът:

— Hue om Ah Huhx Xa. Beaucoup виетконгци дошли убиват папа-сан, мама-сан, бебе-сан…

— Окей, малкия, по-спокойно. — Тайсън погледна в картата си и намери Ан Нинх Ха. — В коя посока е вашето село? Con bao xa nua den lang?

Момчето посочи в далечината една редица от дървета, над които се стелеше мъгла. Тайсън прецени, че са на около километър от тях. Насочи компаса си, после отново погледна картата и каза на Кели:

— Според картата там има болница. Кели надникна в картата на Тайсън.

— Не й вярвай.

Тайсън отново погледна белите вързопи и се обърна към момчето:

— Nha Thuong — hopital? Момчето поклати енергично глава.

— Beaucoup виетконгци в Нха Тхуонг. Погледът на Тайсън срещна очите на Кели и Кели каза:

— Трябва да се махаме оттук. Тайсън му отговори:

— Целта, Кели. Целта на пехотата е да…

— Намери врага и го унищожи. Майната им, лейтенанте. — Кели кимна леко към двамата стрелци в подножието на могилата и каза тихичко: — Никой не иска и да чува за шибаните beaucoup виетконгци. Никой не дава пет пари за тях.

Тайсън отново заговори към момчето:

— Виетконгците в Нха Тхуонг ли са? Момчето кимна.