Обречен на мълчание

— Francais. Francais. Catholique. Catholique. Тайсън отново погледна Кели. Изражението на Кели подсказваше, че не го е еня, дори и ако самият Папа се намираше в болницата. Неочаквано той се обърна и коленичи до един от мъртъвците. През белия чаршаф бе избила кръв и Кели се загледа в червеното, прогизнало от дъжда петно.

— Вони. — Той хвана трупа за рамото и го разклати. — Скапан труп.

Кели измъкна своя военен нож и разцепи белия чаршаф от челото до гърдите. Виетнамците започнаха да реват. Кели разряза двойното покривало и отвътре се показа посинялото тяло на млад мъж. Нокът на Кели бе нарязал безкръвното му лице. Кели разцепи чаршафите още по-надолу и се показа зелената куртка на северновиетнамски войник.

Ревът на виетнамците секна и над могилата настъпи тягостна тишина. Кели бавно се изправи и погледна свирепо селяните, после се обърна към Тайсън:

— Тия копелета погребват убити войници. Тайсън си помисли, че изобщо не го е грижа.

— Забрави.

— Бога ми! — Кели вдигна карабината си и виетнамците веднага се събраха накуп и се притиснаха един в друг. Кели изкрещя: — Всички сте мъртви!

Една от младите жени падна на колене и започна да крещи:

— Не! Не ме убивайте!

— Кели, остави! — извика Тайсън. Кели свали пушката си.

— Мръсни жълти отрепки!

Тайсън се обърна и кимна на Фарли и Симкокс. Двамата се покачиха при тях на могилата. Тайсън им каза:

— Разрежете тия чаршафи.

Момчетата се колебаеха, после извадиха ножовете си. Кели се бе вторачил в двете лопати.

— Погледни! — обърна се той към Тайсън. — Американска армейска лопата. — Той вдигна едната от тях и я метна към момчето, което се приведе, и изкрещя: — Откъде взехте това, гадове? О dau?

Момчето трепереше, но като повечето оцелели навсякъде, помисли си Тайсън, то не само можеше да говори матерния език на окупационната армия и да се измъква бързо, когато се наложи, но вероятно си имаше и готов отговор на въпросите, заплашващи го със смърт.

— Купили го от ваши войници! На черно. Купили.

Дали осемстотин пиастра.

— Ти си гадняр! — каза Кели. Симкокс се провикна:

— Още двама северновиетнамци.

— Изхвърлете ги във водата. — Тайсън погледна виетнамците. — Няма да ги погребват. — Направи знак с ръката, сякаш прерязва гърлото си. — Ясно?

Bue biet?

Всички до един кимнаха едновременно, преструвайки се на разкайващи се.

— Biet! Biet!

Тайсън чу плясък във водата и се обърна. Първият вражески войник пльосна в гьола с лицето надолу. След него Фарли и Симкокс метнаха и другите двама. Потокът отнесе труповете на изток, надолу към крайбрежните равнини, към Уей, откъдето бяха започнали своето погребално шествие. Докато гледаше нататък, отдясно на единия труп се появи някаква диря и Тайсън видя един воден плъх да се качва върху тялото. Плъхът затегли чаршафите с дългата си сива муцуна. Тайсън извърна глава. Фарли измърмори:

— Дано тия трима скапаняци са били при Пху Лай.

Симкокс кимна в знак на съгласие, погледна замислено селяните и подхвърли безизразно:

— Да ги унищожим.

— По-спокойно, Симкокс. — Тайсън се почувства нищожен. Дори и ако са били при Пху Лай, тримата бяха войници и заслужаваха достойно погребение. Но на бойното поле, където липсваше действаща правова система, Тайсън се чувстваше задължен да раздава справедливо правосъдие на живите и мъртвите. Той се чудеше какво да прави с тия виетнамци, когато Кели извика:

— Трябва да ги претърсим.

— Да, трябва — съгласи се Тайсън.

Кели изкрещя някаква заповед на виетнамски и селяните започнаха да се събличат. Отначало нерешително, после, когато Кели насочи своя М — 16 към тях, по-бързо.

Стояха пред тях, голи под студения дъжд — петимата мъже, момчето, двете по-възрастни жени и двете млади жени — захвърлили дрехите и конусовидните си шапки в калта до краката си. Кели, Фарли и Симкокс се доближиха до тях, подритвайки дрехите им в тинята, тъпчейки сламените им шапки, изработени с толкова труд.

Тайсън се обърна с гръб и запали цигара. Радиостанцията изпука и гласът на Лари Кейн прозвуча в слушалката:

— 1 — 6, тук 1 — 3. Какво правят твоите хора там горе?

Тайсън взе слушалката от Кели и се загледа отвъд наводнените оризови полета, разделени на квадрати като дъска за шах, на север — там, където покрай канала се бе спрял неговият взвод.

— Тук 1 — 6. Тръгвайте. Насочете се към редицата от дървета на 4 — 5 градуса. Гледайте да се движите по сухото. Ние ще ви пресечем. Край. — Той върна слушалката на Кели, после се вгледа в нещастните селяни, застанали до изкопаните гробове, голи и треперещи под зимния дъжд, и каза тихо: — Господи, Кели, ние сме нацисти.

Кели кимна в знак на съгласие.

— Ние сме едни лайна, лейтенанте. Исках да ви го кажа; ние сме лайна.

Фарли каза, без да им обръща внимание:

— Мръсни жълти гадове.

— Скапани копелдаци — съгласи се Симкокс. Изгледа кръвнишки окаяните нещастници, които инстинктивно се бяха скупчили близо един до друг, за да се топлят, въпреки очевидното им смущение. Тайсън забеляза, че възрастните мъже бяха прикрили жените. Най-отпред стоеше момчето, готово да предприеме преговори, ако работата започне да клони към убийство, мислеше си Тайсън.