Сага за Форсайтови

Джоли го погледна почти презрително.

— А ти с какво се развличаш? Гребеш ли?

— Не, яздя. Идущия семестър ще играя поло, ако успея да накарам дядо си да си развърже кесията.

— Стария чичо Джеймс ли? Как изглежда той?

— Допотопен — отвърна Вал. — И все мисли, че ще се разори.

— Не вярвам някой от тях да е бил спортсмен — каза Вал; — всички са се кланяли сигурно само на парите.

— Моят дядо не! — възрази разпалено Джоли.

Вал изтърси пепелта от цигарата си.

— Парите съществуват, за да се харчат — каза той; — как ми се ще, дявол го взел, да има повечко!

Джоли го измери с погледа, който бе наследил от Джолиън старши: за пари не се говори! Ново мълчание настъпи, докато пиеха чай и ядяха кифли с масло.

— Къде ще отседнат твоите хора? — попита с престорено равнодушие Вал.

— В Рейнбоу. Какво мислиш за войната?

— Зле върви засега. Бурите не воюват спортсменски. Защо не излязат на открито?

— А защо да излязат? Всичко е против тях освен начина им да воюват. Аз просто им се възхищавам.

— Вярно е, че умеят да яздят и да стрелят — съгласи се Вал. — Но се бедна пасмина. Познаваш ли Кръм?

— От Мъртън-колидж152 ли? Само по лице. И той е, изглежда, от гуляйджийската компания. Превзет бирмингамец.

— Той ми е приятел — отвърна рязко Вал.

— О, извинявам се!

Седяха стеснително, без да се поглеждат, всеки заел позицията на своя снобизъм. Джоли се бе оформил несъзнателно по равнището на своите другари, чийто девиз беше: „Не ще позволим да ни досаждате. Животът и така е съвсем кратък; ще говорим бързо и рязко, ще работим много и ще учим още повече, като се задълбочаваме по-малко, отколкото бихте предположили. Ние сме «избраниците» — силни като стоманено въже.“ Вал също се оформяше несъзнателно по равнището на другари, чийто девиз беше: „Не можете да ни заинтересувате или развълнувате. Изпитали сме всичко, а дори ако не сме, се преструваме, че сме. Така сме уморени от живота, че и най-краткият миг ни се струва дълъг. Равнодушно ще загубим и последния си грош. Хвърчахме бързо и задминахме всички. Всичко е само цигарен дим. Бисмиллах!“ Борческият дух, внедрен в душата на всеки англичанин, задължаваше двамата млади Форсайтови да имат някакви идеали; а към края на всяко столетие идеалите се объркват. Голяма част от аристокрацията бе намерила своя идеал в принципите на Танцуващия Исус153, макар че тук-там личности като Кръм — също син на благородник — копнееха за нирваната154 на картоиграча — това summum bonum155 на някогашните денди и донжуани от осемдесетте години. И около Кръм все още се събираха обезверени аристократи със своята свита от забогатели буржоа.

Но между братовчедите съществуваше и друга, не така явна антипатия — изхождаща от неуловимата родова прилика, противна може би на всекиго от тях, или от подсъзнателната стара вражда, все още неугаснала между двата клона на рода и събудена от случайна дума или намек, изтърван от по-старите роднини. Джоли подрънкваше с чайната лъжичка и мислеше: „Тая карфица на връзката… И тая жилетка, и провлечения му говор, и обзалаганията… Боже мой!“

А Вал дояждаше кифлата и си казваше. „Ама че зверче!“

— Навярно ще отидеш да посрещнеш вашите? — запита той и стана. — Бих желал да им кажеш, че ще се радвам да ги разведа из моя колеж, ако пожелаят… макар да не е нещо особено.

— Благодаря, ще им предам.

— Дали биха приели да обядват с мене? Моят прислужник е много приличен.

Джоли се съмняваше дали ще имат време.

— Но все пак ще ги запиташ, нали?

— Много си любезен — отвърна Джоли, убеден, че няма да отидат; и тъй като беше учтив по природа, веднага добави: — По-добре елате ти да вечеряш утре с нас.

— Добре, в колко часа?

— В седем и трийсет.

— Във фрак?

— Не.

Разделиха се с едва доловима неприязън един към друг.

Холи и баща й пристигнаха с обедния влак. Тя идваше за пръв път в този град на кули и мечтания и гледаше, без да продума, почти стеснително брата си, който беше част от тоя приказен свят. След обяда се зае да разглежда с любопитство домашната му обстановка. Всекидневната на Джоли беше в ламперии, а изкуството беше представено с поредица гравюри от Бартолоци, собственост на Джолиън старши, и с училищни снимки на будни младежи в героични пози, които тя сравни веднага със своя спомен за Вал. Джолиън огледа също така внимателно тези доказателства за характера и вкусовете на сина му.