Сага за Форсайтови

Само Джоли, в своята тясна стаичка, напомняща килия, спеше с ръка под бузата си и сънуваше, че се състезава с Вал по гребане в една и съща лодка, а баща му се провиква от брега: „Вторият! Отдръпни се, за бога!“

Соумс решава да опита

От всички блестящи фирми, които облагородяват с витрините си лондонския Уест енд, Гейвз и Кортигъл се сториха на Соумс най — „привлекателни“ — израз, който току-що бе станал моден. Той не бе проявявал никога слабост към скъпоценните камъни като чичо си Суидин, а след като Айрин бе изоставила всичките си накити, когато го напусна през 1889 година, окончателно се отврати от подобен род инвестиции. Но все още можеше да разпознае един истински елмаз и през цялата седмица преди рождения й ден на отиване към Поултри и на връщане оттам намираше винаги случай да се спре пред витрината на някой голям бижутер, където човек можеше да получи ако не равностойна на цената, то поне изискана стока.

Постоянните размисли след пътуването с Джолиън го убеждаваха все повече в особената важност на тоя миг от живота му, в крайната необходимост да вземе правилно решение. А редом със сухото, разсъдливо съзнание, че трябва да се погрижи за продължение на рода си, за създаване на истинско семейство, се обаждаше и тайният подтик на чувствеността, пробудена от срещата с така страстно желаната съпруга, както и убеждението, че да я загуби, би било грях по отношение на разума и благопристойността на Форсайтови.

Когато даде мнение по делото на Уинифред, Дриймър, К. А. (Соумс би предпочел Уотърбък, но той беше назначен за съдия — толкова късно, че се пробуждаше обичайното подозрение няма ли в случая някаква политическа сметка) бе посъветвал да поискат възстановяване още отначало. След като получат решение в този смисъл, трябваше да изчакат изпълнението му. Когато то не бъде изпълнено, се създаваше положение на законно напускане, което е доказателство за лошо поведение и дава право да се заведе дело за развод. Всичко това беше много добре известно на Соумс. Той минаваше за първокласен юрист. Тази лесна процедура при делото на сестра му го накара още повече да се отчая, като си представи мъчнотията в собствения си случай. Всичко го тласкаше към простата развръзка със завръщането на Айрин. Ако това й беше все още противно, нима и на него му е лесно да заглуши чувствата си, да прости обидата, да забрави мъката? Той, във всеки случай, никога не бе я оскърбявал, и пак правеше такава отстъпка! Можеше да й предложи много повече от това, което тя имаше сега! Готов беше да й направи щедро дарение, осигурено при всички възможни обстоятелства. Често разглеждаше лицето си напоследък. Никога не бе бил самохвалко като оня паун Дарти, не си въобразяваше, че жените лудеят по него, но имаше съзнание за външността си — и то не без основание, защото беше строен, запазен, стегнат, белолик, неповехнал от пиянство и каквито и да са излишества. Форсайтовската брадичка и съсредоточеното изражение бяха в неговите очи качества. Доколкото можеше сам да прецени, нито една негова черта не вдъхваше отвращение.

Мислите и копнежите, с които човек живее ежедневно, стават естествени, дори когато отначало са изглеждали странни. Ако успее да даде достатъчно осезаеми доказателства за решението си, да забрави миналото и да стори всичко възможно, за да й се понрави, защо тя да не се върне?

И така, на 9 ноември сутринта той влезе у Гейвз и Кортигъл, да купи една елмазена брошка.

— Четиристотин двайсет и пет лири, сър, просто срамно евтино. Това е брошка за истинска лейди.

Той беше в такова настроение, че я взе, без да се замисли. И продължи към Поултри със зелената кожена кутийка във вътрешния джоб на палтото си. Няколко пъти през деня я отвори да погледне седемте скъпоценни камъка, които блестяха меко в своето кадифено гнездо.

— Ако дамата не я одобри, сър, с удоволствие ще я сменя по всяко време. Но няма такава опасност.

Да беше наистина така! Той се зарови в работа — единственото успокоение, което имаше. Докато беше в бюрото, пристигна каблограма от Буенос Айрес с името и адреса на една стюардеса, готова да даде под клетва необходимите показания. Това беше съвсем навременно подсилване на естественото отвращение на Соумс към публичното излагане на семейни тайни. А когато тръгна с подземната железница към гара Виктория, желанието да възстанови своя семеен живот получи нов подтик от съобщението във вечерния вестник за един шумен развод във висшето общество. Семейното чувство на всички истински Форсайтови при тревоги и неприятности, склонността им към единство, която поддържаше тяхната сила и мощ, го отведоха да вечеря на Парк Лейн. Нито можеше, нито щеше да спомене на близките своите намерения — беше премного потаен и горд, — но насърчително беше все пак да чувства, че, ако знаеха, щяха да му пожелаят успех.