Сага за Форсайтови

Все пак я взе и я забоде до деколтето си. И веднага си спомни израза „без вкус“. В бутониерката на Вал цветето стоеше още по-безвкусно, а тя желаеше така страстно той да се хареса на Джоли! Съзнаваше ли, че в нейно присъствие Вал се показваше в своя най-добър, най-скромен вид и може би именно в това беше тайната на привлекателността му?

— Не съм споменавала за разходката ни, Вал.

— По-добре. Ще си остане между нас.

Тя отгатваше с удоволствие своята власт, като гледаше как той не знае къде да дене ръцете и нозете си; изпитваше и друго, по-нежно чувство — желанието да го направи щастлив.

— Разкажете ми за Оксфорд. Тук трябва да е чудесно.

Вал призна, че е наистина прекрасно да вършиш каквото си искаш; лекциите бяха много лесни, а имало и добри другари.

— Но аз, разбира се, предпочитам — добави той — да съм в Лондон и да идвам да ви виждам.

Холи раздвижи свенливо ръка на скута си и наведе поглед.

— Не сте забравили, нали — одързости се изведнъж той, — че щяхме да поскитаме заедно?

Холи се усмихна.

— О, това бяха само приказки. Никой не върши такива неща, след като порасне.

— Глупости! На братовчеди е позволено — отвърна Вал. — През голямата ваканция, която започва, както знаете, през юни и продължава до безкрайност, ще издебнем някой удобен случай.

Но въпреки тръпката, която пропълзя по тялото й при тази заговорническа мисъл, Холи поклати глава.

— Няма да може — промълви тя.

— Няма ли? — разгорещи се Вал. — А кой ще ни попречи? Нито баща ви, нито брат ви.

В този миг влязоха Джолиън и Джоли и романтиката се скри в лачените обувки на Вал и белите атлазени пантофки на Холи, откъдето ги пощипваше и погъделичкваше през цялата вечер, която не се отличаваше с особена откровеност.

Необикновено чувствителен към всяка обстановка, Джолиън скоро долови неприязън между братовчедите и се изненада от държането на Холи; затова изпадна в насмешливост, не много благоприятна за проява на младежки излияния. След писмото, което му подадоха след вечерята, той потъна в мълчание, нарушено едва когато Джоли и Вал станаха да си вървят. Той излезе заедно с тях, с пура в уста, и придружи сина си до входа на Крайст-чърч колидж. На връщане извади писмото, за да го прочете под една улична лампа.

„Драги Джолиън, Соумс дойде тази вечер на трийсет и седмия ми рожден ден. Имате право, не бива да оставам тук. Утре отивам в хотел Пиемонт, но няма да замина за чужбина, преди да се срещна с вас. Чувствам се самотна и унила.

С приятелство

Айрин“

Прибра отново писмото в джоба си и продължи, изненадан от бурните си чувства. Какво ли бе казал или извършил оня приятел?

Сви по Хай Стрийт, оттам — по Търл Стрийт и продължи из лабиринт от кули, куполи, покрай дълги фасади и стени на различни колежи, осветени от луната или потънали в сянка. Тук, в недрата на английското благородство, беше мъчно да разбереш, че някой би могъл да безпокои или преследва една самотна жена; но какво друго можеше да означава нейното писмо? Соумс навярно настояваше тя да се върне при него, а на негова страна бяха и общественото мнение, и самият закон! — „Хиляда осемстотин деветдесет и девета след Христа! — помисли Джолиън, като погледна блесналите късчета стъкло по градинския зид на някаква къща. — Става ли въпрос за собственост обаче, все още сме езичници! Ще отида още утре сутринта. За нея ще бъде сигурно най-добре да замине в чужбина.“ Но тази мисъл му беше неприятна. Защо ще я прогонва Соумс вън от Англия? Освен това той би могъл да я последва, а в чужбина тя ще бъде още по-безпомощна срещу ухажванията на собствения й съпруг! „Трябва да действам предпазливо — помисли Джолиън; този приятел може да направи много злини. Никак не ми хареса държанието му във файтона оная вечер.“ Припомни си за Джун. Дали би могла да помогне в случая? Айрин някога беше нейна най-добра приятелка, а сега беше „проскубано пиле“, от тия, които винаги затрогват Джун. Реши да телеграфира на дъщеря си да го чака на гара Падингтън. Докато се връщаше към „Рейнбоу“, се опита да си изясни собствените си чувства. Дали би се погрижил така за всяка жена в същото положение? Не! Не би се тревожил. Това откровено заключение го смути; и като видя, че Холи си е легнала, той се прибра в стаята си. Но не можа да заспи, а, загърнат в палтото си, стоя дълго пред прозореца да наблюдава лунния светлик по покривите.

В съседната стая Холи също не спеше, а мислеше за горните и долните ресници на Вал, особено за долните, и се питаше какво да направи, та Джоли да го хареса. Гарденията изпълваше с уханието си стаята, а сърцето на Холи — с радост.

Надвесен от прозореца на стаята си на първия етаж на Брейзноуз колидж, Вал се бе загледал в квадрат лунна светлина, без да го вижда, защото виждаше на негово място Холи в бяла рокля, както седеше край камината, когато той бе влязъл в стаята.