Сага за Форсайтови

Странно, че човек прекарал, живота си в изнасяне на показ на разни частни собственически раздори и семейни разногласия, така много се страхуваше да изложи своите дела; а може би и не беше странно, защото кой друг познаваше по-добре от него безчувствената процедура на съдебната практика?

Той работи без отдих целия ден. Уинифред трябваше да дойде в четири часа; трябваше да я заведе в Темпъл, за да се посъветват с Дриймър, К. А. Докато я чакаше, препрочете писмото, което я бе накарал да напише на Дарти още през деня, когато бе заминал, за да го помоли.

„Драги Монтегю, получих писмото, с което ми съобщавате, че ме напускате завинаги и заминавате за Буенос Айрес. Това беше, естествено, голям удар за мене. Бързам да ви пиша, че аз съм готова да забравя миналото, ако пожелаете да се завърнете веднага. Моля ви да го сторите. Много съм покрусена, та не мога да добавя нищо повече. Изпращам писмото препоръчано на адреса, който сте оставили във вашия клуб. Моля да ми отговорите с каблограма.

Ваша все още любяща съпруга

Уинифред Дарти“

Уф! Каква горчива глупост! Спомни си как се бе навел над Уинифред, докато тя преписваше черновата, написана с молив от него, как тя бе казала, оставяйки писалката: „Ами ако се върне, Соумс?“, с такъв странен глас, сякаш сама не знаеше какво иска. „Няма да се върне — бе отвърнал той, — докато не свърши парите. Затова именно трябва да действаме веднага.“ Към черновата на това писмо беше прикрепен оригиналът с пиянските пресекулки на Дарти от Айсиум. Соумс бе предпочел да не личеше така явно, че са писани от пиян. Тъкмо за това ще се хване съдът. Страхуваше се, че чува гласа на съдията: „И вие ги взехте за нещо сериозно? Толкова сервизно, та му изпратихте такова писмо? Мислите ли, че той е имал наистина подобно намерение?“ Както и да е! Дарти бе заминал и не се бе върнал. Прикрепена беше и каблограмата: „Невъзможно да се върна. Дарти.“ Соумс поклати глава. Ако делото не приключи в следващите няколко месеца, този приятел ще се върне като продупчена пара. Да се отърват от него, значеше да пестят най-малко по хиляда лири годишно, вън от грижите, които създаваше на Уинифред и баща им. „Трябва да настоя пред Дриймър — помисли Соумс; — необходимо е да ускорим делото.“

Уинифред, започнала да носи полутраур, който отиваше много на светлите й коси и високата фигура, пристигна с каретата на Джеймс, впрегната с два коня. Соумс не бе я виждал в Сити, откакто баща му се бе оттеглил от професията преди пет години, и бе поразен от старомодността й. „Времената се менят — помисли той; — човек не знае още какво има да види.“ И цилиндри дори се срещаха вече все по-рядко. Той запита сестра си за сина й. Вал, каза Уинифред, писал, че идния семестър ще играе поло. Тя намираше, че е попаднал в много добра среда. И добави, като криеше превзето тревогата си.

— Дали ще се вдигне голям шум около делото ми, Соумс? Неизбежно ли ще попадне във вестниците? Би било много лошо за Вал и момичетата.

Измъчен от собственото си нещастие, Соумс отвърна:

— Вестниците се навират навред; мъчно е да се укрие от тях. Твърдят, че пазят нравствеността на обществото, а всъщност я провалят с гадните си съобщения. Но не сме стигнали още дотам. Днес ще се срещнем с Дриймър само по въпроса за възстановяване на съпружеските ти права. Той разбира, естествено, че с това целим да се стигне до развод; но ти трябва да си дадеш вид, че искрено желаеш завръщането на Дарти… Това трябва да бъде днешното ти поведение.

Уинифред въздъхна.

— О! Какъв палячо беше Монти! — каза тя.

Соумс я стрелна с пронизващ поглед. За него беше ясно, че тя не може да се отнася сериозно към своя Дарти и при най-малка възможност би била готова да изостави делото. Но още от самото начало той разбираше по усет, че трябва да остане твърд. Да избегне един дребен скандал сега, би значело само да създаде на сестра си и децата й истински позор и разорение по-късно, ако на Дарти се позволи да им увисне отново на врата, да пропада все повече и повече и да пропилее парите, които Джеймс ще остави на дъщеря си. При все че капиталът беше здраво осигурен, онзи приятел все ще успее да измъква по нещо от завещаните суми и ще кара семейството си да плаща луди пари, за да го спаси от фалит, а може би и от затвор! Оставиха на Крайбежния булевард лъскавия екипаж с лъскавите коне, с кочияша и лакея с лъскави шапки, и влязоха в кантората на Дриймър, К. А., на Краунофис — роу.

— Тук е мистър Белби, сър — каза секретарят; — мистър Дриймър ще дойде след десет минути.