Сага за Форсайтови

Мистър Белби, по-младият адвокат, но не особено млад все пак (защото Соумс се отнасяше само към адвокати с установено име, макар че за него си оставаше всъщност тайна как тези бяха успели да си създадат име, което го и накара да се отнесе към тях), седеше и хвърляше последен поглед върху книжата. Току-що се бе върнал от съда и беше още в тога и перука, които много отиваха на носа му, издаден като дръжка на мъничка помпа, на проницателните сини очички и на малко издадената долна устна — изобщо, бяха най-доброто допълнение и опора на Дриймър.

След представянето на Уинифред прескочиха темата за времето и заговориха за войната. Но Соумс заяви неочаквано:

— Ако той не се съгласи, не можем да заведем дело, преди да изтекат шест месеца. А пък аз искам да ускоря нещата, Белби.

Мистър Белби, който говореше с едва доловимо ирландско произношение, се усмихна на Уинифред и промълви:

— Такъв е законният срок, мисис Дарти.

— Шест месеца! — повтори Соумс. — Ще се проточи до юни! И делото ще може да започне едва след дългата лятна ваканция. Ще трябва да го поускорим малко, Белби.

Ще се наложи да изостави всички свои дела, за да не изпусне Уинифред.

— Мистър Дриймър е готов да ви приеме веднага, сър.

Тръгнаха, най-напред мистър Белби, после, точно една минута по часовника на Соумс, самият той и Уинифред.

В тога, но без перука, Дриймър, К. А. стоеше пред камината, сякаш приемаше гости, а не клиенти на съвещание; той имаше грапаво, лъскаво лице, каквото се среща често у много образовани хора, голям нос с кацнали на него очила и малки посивели бакенбарди; позволяваше си лукса постоянно да намигва с едното си око и да закрива долната си устна с горната, което заглушаваше изговора му. Имаше обичая да се обръща ненадейно към човека, с когото разговаря; всичко това, заедно със смущаващия тон на гласа и с навика да се поизкашлюква, преди да заговори, му бяха спечелили в отделението за наследствени и бракоразводни дела слава, която малцина можеха да оспорят. След като прослуша с присвито око мистър Белби, който изложи набързо фактите, той се поизкашля и изръмжа:

— Всичко това ми е известно — После се обърна неочаквано към Уинифред и каза глухо:

— Иска ни се да го върнем, нали, мисис Дарти?

Соумс се намеси рязко:

— Положението на сестра ми, е разбира с, непоносимо.

Дриймър се изкашля отново:

— Точно така. Но можем ли да се доверим на каблограмата, или трябва да чакаме до след Коледа, за да му дадем възможност да ви пише… В това се състои въпросът. Нали?

— Колкото по-скоро… — започна Соумс.

— Вие какво ще кажете, Белби? — запита Дриймър, като връхлетя на него.

Мистър Белби започна да души въздуха като хрътка.

— Не можем да започнем преди средата на декември. Но няма защо да му даваме по-дълъг срок.

— Не — възрази Соумс. — Защо трябва сестра ми да страда, понеже на него му е хрумнало да върви…

— В Йерихон161 — каза Дриймър, като налетя сега на Соумс. — Точно така. А в Йерихон не бива да се ходи, нали, мисис Дарти? — Той разпери тогата си като ветрило. — Съгласен. Можем да започнем. Нещо друго?

— Нищо засега — отвърна многозначително Соумс. — исках да се запознаете със сестра ми.

Дриймър изръмжа по-меко.

— Много ми беше приятно. Довиждане.

И се скри в тогата си.

Излязоха пак един подир друг. Уинифред тръгна по стълбите. Соумс се позабави. Въпреки волята си, изпитваше възхищение от Дриймър.

— Мисля, че доказателствата ни са достатъчни — заяви той на Белби. — Между нас казано, ако не приключим работата бързо, може изобщо да не я свършим. Мислите ли, е му е ясно?

— Ще му намекна някак — отвърна Белби. — Добър човек е… много добър.

Соумс кимна и побърза да настигне сестра си. Намери я разстроена, да хапе устни под воала си, и веднага каза:

— Показанията на стюардесата ще бъдат достатъчни.

Лицето на Уинифред стана по-строго; тя се овладя и двамата тръгнаха с каретата. През цялото мълчаливо завръщане към Грийн Стрийт в съзнанието и на двамата се въртеше една и съща мисъл: „Защо, защо трябваше да излагам пред хората злополучията си? Защо трябва да наемам шпиони, за да надничат в личните ми неприятности? Та не аз съм ги причинил!“

Джоли в ролята на съдник