Сага за Форсайтови

Отминаваше този незаглъхващ стон заедно с ковчега, както огън пълзи в тънка ивица по тревата; напредваше неотстъпно, миля след миля, заедно с плътните редици на тълпата. Човешки, а същевременно и нечовешки стон, изхвръкнал от животинското подсъзнание, от съкровеното познание за всеобщата смърт и промяна… Никой… никой не е вечен!

Последва кратка — съвсем кратка — тишина и езиците се развързаха да обсъждат необичайното зрелище. Соумс постоя още малко, за да достави удоволствие на Анет, после я поведе към Парк Лейн, на обяд у родителите си…

Джеймс бе прекарал утринта пред прозореца в своята спалня. Последното зрелище, което виждаше… след толкова други! Отиде си значи, и тя! Ех, стара беше вече! Присъствали бяха със Суидин на коронацията й… Стройна девойка беше тя тогава, по-млада от Имоджин! Напоследък беше страшно напълняла. С Джолиън пък бе присъствал на сватбата й с онова немче, съпругът й… който се бе оказал приличен човек; само че умря и я остави с тоя син. Припомни си колко пъти с братята си и със свои връстници клатеха глави, когато пиеха вино, ядяха орехи и разговаряха за младия княз. И ето че той встъпваше на престола. Разправяха, че се вразумил… Но той не знаеше… нищо не можеше да каже. Няма да, е чудно, ако продължи да пилее! Колко народ! Вчера беше сякаш, когато стояха със Суидин пред Уестминстърското абатство, докато я коронясваха; после Суидин го заведе в Кремърн204… Разгулен беше тоя Суидин; да, не беше толкова отдавна и годината на юбилея205 когато бях наели с Роджър балкон на Пикадили. Джолиън, Суидин и Роджър са вече покойници, а сам той ще навърши деветдесет години през август! Сега пък Соумс се ожени за тая французойка. Французите са странни хора, но казват, че французойките са добри майки. Времената се меняха! Разправяха, че онзи, германският император206, бил дошъл на погребението. Но телеграмата му до стария Крюгер беше направо възмутителна. Не би се учудил, ако този приятел направи един ден някоя пакост. Да, всичко се мени! И близките му ще трябва добре да внимават, когато той си отиде… само господ знае къде! А Емили бе поканила на обяд и Дарти заедно с Уинифред и Имоджин — да се запознаят с жената на Соумс… Все ще измислят нещо! Какво разправяха още?… Че Айрин живеела с оня приятел Джолиън. Сега пък навярно ще се ожени за нея.

„Какво би казал за всичко това брат му Джолиън?“ — помисли Джеймс. И при пълната невъзможност да узнае какво би казал по-големият му брат, когото винаги бе почитал, Джеймс толкова се разтревожи, че стана от прозореца до стола си и започна да се разхожда бавно и неуверено из стаята.

„А хубавичка беше! — помисли той. — Много я обичах. Може би Соумс не е бил подходящ за нея… не знам… не мога да кажа. Ние нямахме никакви неприятности с нашите жени.“ Променили се бяха жените… всичко се бе променило! А ето че и кралицата умря… да, няма що! Някакво раздвижване на тълпата го накара да се спре пред прозореца и да долепи до стъклото нос, който веднага побеля от студа. Стигнали бяха вече до Хайд парк корнър… ей сега ще минат! Защо Емили не идваше да гледа заедно с него, вместо да се суети за обяда? Липсваше му в този миг… липсваше му! Той виждаше през оголените клони на платаните шествието, множеството, което сваляше шапки… Колко хора ще се простудят! Един глас се обади зад него…

— Оттук виждаш великолепно, Джеймс!

— Най-после дойде! — промълви Джеймс. — Защо не се качи по-рано? Можеше да пропуснеш!

Замълча, напрегнал всички сили да гледа.

— Какъв е този шум? — запита изведнъж той.

— Никакъв шум няма — отвърна Емили; — какво ти хрумна? Овации не може да има.

— Но аз чувам.

— Глупости, Джеймс!

Никакъв звук не проникваше през двойните стъкла. Джеймс чуваше само стона на своето сърце пред отминаването на собствената му епоха.

— Не ми казвайте къде ще ме погребете — заяви изведнъж той. — Не искам да зная.

И се отстрани от прозореца. Отиваше си старата кралица; много бяха тревогите й… Сигурно е доволна, че се е отървала от тях!

Емили взе четките за коса.

— Има малко време да ти пригладя косата, преди да дойдат — каза тя. — Трябва да изглеждаш колкото е възможно по-добре, Джеймс.

— О! — отвърна той. — Казват, че била хубавичка.

Срещата на Джеймс с новата му снаха стана в трапезарията. Когато Анет влезе, той седеше до камината. Подпря се на облегалките на креслото и бавно се надигна. Леко приведен, безукорен в своя редингот, тънък като евклидова линия, той пое ръката на снаха си; а загрижените очи в набръчканото лице, загубило вече своята руменина, я загледаха неуверено. Малко топлота, отразена от нейната младост, озари и погледа, и бузите му.

— Как сте? — запита той. — Били сте да видите кралицата навярно? Добре ли пътувахте през Ламанша?

Така посрещна тази, от която очакваше наследник на своето име.

Втренчила очи в него — така слаб, побелял и безупречен, — Анет промълви на френски нещо, което Джеймс не разбра.

— Да, да — отвърна той, — предполагам, че сте огладнели. Позвъни, Соумс; няма да чакаме оня приятел Дарти.