Сага за Форсайтови

Но тъкмо в тоя миг пристигна и семейство Дарти. Монтегю не бе пожелал да промени привичките си, за да види „старите“. Поръча си рано-рано чаша коктейл и „понадзърна“ в пушалнята на Айсиум, откъдето Уинифред и Имоджин трябваше на връщане от парка да го вземат, за да дойдат заедно тук. Тъмните му очи се спряха на Анет с изненада и задоволство. Тоя приятел Соумс бе пипнал нова красавица! Какво ли намираха жените у него? И тази ще му изиграе, разбира се, същия номер като първата; но междувременно му е провървяло! И той засука мустак: за девет месеца домашен покой на Грийн Стрийт си бе върнал почти напълно някогашната външност и самонадеяност. Въпреки ласкавите старания на Емили, спокойствието на Уинифред, любопитната приветливост на Имоджин, старанието на Дарти да се прояви и загрижеността на Джеймс да й поднасят всичко най-хубаво, Соумс чувстваше, че обядът не беше успешен дебют за съпругата му. И побърза да си отидат.

— Този monsieur Дарти — каза Анет във файтона, — le n’aime pas ce type-la!207.

— Разбира се! — отвърна Соумс.

— Сестра ти е много мила, а девойчето е хубавичко. Баща ти е много стар. Майка ти има сигурно много грижи с него; не бих искала да съм на нейно място.

Соумс кимна на тази проницателна, ясна, студена разсъдливост у младата му жена; но тя го и поразтревожи малко. Може би му мина през ум: „Когато аз стана на осемдесет, тя ще бъде едва на петдесет и пет и ще има много грижи с мене.“

— Трябва да те заведа още у едни роднини — каза той; — те ще ти се видят странни; но не можем да ги отминем. След това ще вечеряме и ще отидем на театър.

С тези думи я подготви той за посрещането у Тимоти. Но тук беше съвсем друго! Всички бяха очаровани, че след толкова време виждат отново Соумс; а това трябва да е Анет!

— Много сте хубавичка, мила; дори премного млада и хубавичка за милия ни Соумс, нали? Но той е много внимателен и грижлив… чудесен съм… — Леля Джули се сепна и замълча, като целуна Анет точно под очите — по-късно ги описа на Франси, която намина за малко:

— Сини като синчец и толкова хубави, че ми се искаше просто да ги целуна. Милият Соумс наистина разбира от красота. Със своята френска — а при това и не съвсем френска! — външност тя е наистина хубавичка… макар че не е така изискана и очарователна… като Айрин. Защото Айрин беше наистина очарователна, нали? С бялата си кожа, тъмните очи и косата couleur de208… как се казваше? Все го забравям.

— Feuille morte209 — подсети я Франси.

— Разбира се, на сухи листа… Странен израз! Спомням си, когато бях още момиченце, преди да дойдем в Лондон, имахме една малка хрътка, не ловджийска, а „за разходка“ — се казваше тогава. Тя имаше кафяво петно на главата, бели гърди и чудесни тъмнокестеняви очи — същинска лейди.

— Вярвам, лельо — прекъсна я Франси. — Само че не виждам никаква връзка…

— О! — извика почти възбудено леля Джули. — тя беше така очарователна, с тия очи и козина, разбирате ли… — Изведнъж замълча, сякаш бе изтървала нещо неуместно, и добави неочаквано: — Feulle morte! Запомни, Естер!

Двете сестри дълго и сериозно обсъждаха въпроса дали трябва да повикат Тимоти.

— О, не се безпокойте — каза Соумс.

— Не е никакво безпокойство; но той може да се поразтревожи, като чуе, че Анет е французойка. Много се бе наплашил от оная история с Фашода. И мисля, че ще бъде по-добре да не се излагаме на подобна опасност, Естер. По-добре да запазим Анет само за нас — така ще бъде по-приятно. А ти как си, Соумс? Успокои ли се вече след…

Естер побърза да я прекъсне:

— Как намирате Лондон, Анет?

Соумс зачака неспокойно отговора, който прозвуча разумно и уверено:

— О, аз познавам Лондон. Посещавал съм го и друг път.

Той не бе дръзнал да й заговори досега за ресторанта. Французите имат по-други разбирания за аристократизма и на нея би се сторило може би смешно да не споменава занятието на майка си; възнамеряваше да зачекне въпроса едва след сватбата; но сега съжаляваше, че не бе го сторил по-рано.

— А коя част от Лондон познавате най-добре? — запита леля Джули.

— Сохо — отвърна простичко Анет.

Соумс стисна зъби.

— Сохо? — повтори леля Джули. — Сохо?

„Целият род ще го научи“ — помисли Соумс.

— Това е един почти напълно френски и твърде интересен квартал — каза той.

— Да — промълви леля Джули. — Чичо ти Роджър имаше едно време доста къщи там; спомням си, че трябваше винаги да вади наемателите си.

Соумс насочи разговора към Мейпълдърм.

— Вие, разбира се — обади се леля Джули, — ще побързате да се приберете там. Ние очакваме с такова нетърпение да видим Анет с някое мъничко…

— Джули! — прекъсна я отчаяно леля Естер, — позвъни за чая!

Соумс не се осмели да дочака чая и побърза да отведе Анет.

— Аз на твое място не бих споменавал за Сохо — каза той във файтона. — Тази част на Лондон не се ползува с много добро име; освен това ти нямаш вече нищо общо с ресторантьорството; искам да кажа — добави той, — че ще те въведа в по-друго общество; а пък англичаните са ужасни сноби.

Анет разтвори широко светлите си очи; по устните й се плъзна усмивка.

— Така ли? — попита тя.