Сага за Форсайтови

Всичко това бе изпълнено от Смитър — една безупречна прислужница, възпитана преди трийсет години от леля Ан и стигнала до непознато днес съвършенство. Мисис Джеймс казала, че мистър Джеймс прекарал много добре нощта и ги поздравява; мистър Джеймс, казала още мисис Джеймс, се чудел и се оплаквал защо се суетят толкова. Мисис Дарти също ги поздравявала и обещала да дойде за чая.

Малко засегнати от това, че не бяха споменали за подаръците им — тя забравяха всяка година нежеланието на Джеймс да получава подаръци, „да гледат как пилеят пари за него“, както се изразяваше той, — леля Джули и Естер бяха все пак „възхитени“. По всичко личеше, че Джеймс е в добро настроение, а това беше особено важно за него. Започнаха да чакат Уинифред. Тя дойде в четири часа заедно с Имоджин и Мод, току-що завърнала се от училище и „станала вече хубава девойка“, а пред тях беше неудобно да разпитват за Анет. Леля Джули все пак събра смелост да се осведоми дали Уинифред е чула нещо и дали Соумс вече очаква.

— Вуйчо Соумс винаги очаква нещо, лельо — прекъсна я Имоджин; — само че не му се радва, като го постигне.

Тези думи напомниха нещо познато на леля Джули. О, да! Онази карикатура, нарисувана от Джордж, която изобщо не им бяха показали и до днес! Но какво искаше да каже Имоджин? Че вуйчо й винаги иска да получи повече, отколкото му се полага? Никак не беше хубаво да мисли така за него.

Гласът на Имоджин прозвуча ясно и отривисто:

— Представете си! Анет е само две години по-голяма от мене; за нея трябва да е ужасно, че е съпруга на чичо Соумс!

Леля Джули вдигна ужасено ръце.

— Ти не знаеш какво приказваш, мила! — възкликна тя. — Вуйчо ти Соумс е прекрасна партия за всяка жена. Той е толкова умен, красив, богат, внимателен, грижлив и никак не е стар, като вземем пред вид всичко това.

Имоджин само се усмихна и погледна последователно „милите старици“ със своите сластни очи.

— Пожелавам ти — добави леля Джули. — и ти да се омъжиш за такъв добър човек.

— Няма да се омъжа за добър човек, лельо — промълви Имоджин, — защото добрите мъже са скучни.

— Ако продължаваш да разсъждаваш по тоя начин — отвърна все така недоволно леля Джули, — никога няма да се омъжиш. Но е по-добре да изоставим този разговор. — После се обърна към Уинифред и запита: — А как е Монтегю?

По-късно, докато чакаха вечерята, тя промълви:

— Казах на Смитър, Естер, да донесе половин бутилка сладко шампанско. Мисля, че трябва да пием за здравето на милия Джеймс, както и за… жената на Соумс; само че тайно. Ще кажа просто: „Знаете за какво, Естер“ и ще изпразним чашите. Иначе на Тимоти може да му прилошее.

— По-вероятно е на нас да ни прилошее — отвърна леля Естер. — Но мисля, че все пак се налага при този случай.

— Да — продължи възхитено леля Джули, — това е наистина случай! Представете си само какво ще бъде, ако едно момченце продължи името му! Смятам, че това е особено важно сега, след като Айрин има син. Уинифред каза, че Джордж наричал Джолиън „трипалубник“, защото имал три семейства! Джордж е такъв смешник! А представете си! Айрин живее все пак в къщата, която Соумс построи за нея и за себе си. Колко ли е тежко на милия Соумс! Той е бил винаги така коректен!

Когато си легна тази вечер, възбудена от чашата шампанско и от тайната наздравица, тя лежа дълго с отворен молитвеник, устремила поглед в тавана, пожълтял от светлината на нощната лампа. Младите! Щастливи бяха те! Щастлива ще бъде и тя, ако види доволен милия Соумс. Той е сигурно щастлив сега, въпреки приказките на Имоджин. Ще има всичко, каквото желае: имот, съпруга, деца! И ще достигне дълбока старост, като милия си баща, ще забрави напълно Айрин и ужасното дело. Дано доживее да купи на децата му първото дървено конче! Смитър ще го избере и купи вместо нея… хубавичко, пъстричко. Как се люлееше едно време Роджър на дървеното конче, докато се прекатуреше! Отдавна беше то! Отдавна! „Много са жилищата в дома на отца ми…“ Някакво скърцане стигна до слуха й… „Не е мишка!“ — помисли машинално тя. Скърцането се засили. Ето пак! Мишка беше! Не беше хубаво от страна на Смитър да ги уверява, че нямало мишки! Няма да ги усетят как ще проядат ламперията, а тогава ще трябва пак да викат дърводелци. Такива пакостни животинчета! Тя продължаваше да лежи, като се оглеждаше из стаята, слушаше лекото скърцане и чакаше сънят да я отърве от него.

Раждане на нов Форсайт

Соумс излезе през градинската врата, пресече моравата, постоя на пътечката над реката, обърна се и стигна пак до градинската врата, без да забележи, че се движи. Скърцането на колелата по алеята го убеди, че е минало доста време и докторът си отива. Какво му бе казал?