Сага за Форсайтови

Тя сменяше роклята си и не беше се облякла напълно, възхитителна фигура пред огледалото! Великолепни ръце, рамене, коса — малко потъмняла от времето, когато я бе видял за първи път, — прекрасна шия, копринено бельо и сивосинкави очи зад черните ресници… на четиридесет години тя беше все така красива, както и на двайсет! Прекрасно притежание: отлична домакиня, разумна и достатъчно нежна майка. Само да не беше така цинично откровена в отношенията помежду им! Соумс, който я обичаше толкова, колкото и тя него, изпитваше чисто английско недоволство, задето тя не прикриваше това съдружие поне с едно тъничко було от чувство. Като повечето свои сънародници и сънароднички, той поддържаше гледището, че бракът трябва да почива на взаимна любов, а когато тази любов изчезне или се установи, че никога не е съществувала — и следователно бракът не е почивал на любов, — фактът не бива да се признае. Бракът съществува, любовта не. Но бракът трябва, и ще продължи да съществува! Така запазвате и него, и любовта, и никой няма да ви обвини в цинизъм, реализъм или френска безнравственост! Още повече, че това е в интерес на собствеността. Макар и да знаеше, че Анет съзнава — а разбира, че и нему е известно — отсъствието на всяка любов помежду им, Соумс очакваше все пак от нея да не признае с думи или чрез дело този факт; и просто не разбираше какво иска да му каже, когато говореше за лицемерието на англичаните.

— Кого си поканила в Шелтър идната седмица?

Анет продължи да черви устните си… Винаги му беше неприятно, че го прави.

— Сестра ти Уинифред, Кар-р-диганови… — Сега взе чернилото за ресниците — и Проспер Профон.

— Белгиеца ли? Защо и него?

Анет изви лениво глава, почерни ресниците на едното си око и отвърна:

— Защото забавлява Уинифред.

— Бих предпочел човек, който ще забавлява Фльор: тя е станала много нервна.

— Нер-р-вна ли? — повтори Анет. — Сега ли го забеляза, приятелю? Та тя е била винаги нер-р-вна, както се изрази. Няма ли най-после да престане да се преструва с това свое р?

Той докосна с ръка роклята, която току-що бе съблякла, и попита:

— Какво прави?

Анет го погледна в огледалото. Току-що освежените устни се усмихнаха полуискрено, полунасмешливо.

— Забавлявах се — отвърна тя.

— О! — промълви мрачно Соумс. — Дантели и кордели навярно?

Така наричаше той неразбираемото тичане по магазини, за което жените идваха в града.

— Накупи ли си Фльор летни рокли?

— А не питат купила ли съм си аз?

— На теб ти е все едно дали те питам, или не.

— Вярно. Да, купи си; аз също… и то много скъпи.

— Хм! — отвърна Соумс. — А какво прави онзи приятел Профон в Англия?

Анет вдигна току-що нарисуваните си вежди.

— Разхожда се с яхтата си.

— О! — промълви Соумс. — Изглежда доста заспал.

— Понякога — отвърна Анет и по лицето й пробягна лека дяволитост. — Но понякога е много забавен.

— Сякаш са го мацнали с катран.

Анет се протегна.

— С катран ли? — повтори тя. — Какво искаш да кажете. Майка му е била armenienne253.

— А, значи, затова! — промълви Соумс. — Разбира ли нещо от картини?

— От всичко разбира… Истински светски човек.

— Добре. Покани някого и за Фльор. Искам да се поразвлече. Щяла да отиде в събота у Вал Дарти и жена му; не ми е приятно.

— Защо?

Като не можеше да обясни защо, без да засегне семейната история, Соумс каза само:

— Пак скитане. И без това доста скита.

— Аз много харесвам малката мисис Вал — толкова тиха и умна.

— Не я познавам; знам само… Това е нещо ново. — Соумс вдигна от кревата едно от най-новите постижения на модата.

Анет взе роклята от ръцете му.

— Искаш ли да ме закопчаеш? — попита тя.

Той започна да я закопчава. Поглеждайки случайно през рамото й в огледалото, зърна изражението й — полунасмешливо, полупрезрително, сякаш искаше да каже: „Благодаря! Но никога няма да се научиш!“ Да, слава богу, не беше французин! След като свърши задачата си, отметна глава назад и измърмори:

— Много е деколтиран гърбът.

И тръгна към вратата с желание да се отърве от жена си и да остане пак с Фльор.

Анет задържа с ръка пухчето за пудра и каза съвсем неочаквано:

— Que tu es grossier!254

Той знаеше този израз — имаше защо да го помни. Когато го бе чул за първи път, помисли, че то значи: „Какъв си бакалин!“255 И не знаеше дали трябва да се успокои или разсърди, когато научи точното значение на думата. Почувства се оскърбен — не смяташе, че е груб! Ако той е груб, какво да се каже за онзи приятел до неговата стая, който така ужасно кашляше сутрин, за да прочисти гърлото си; или за ония хора в салона, които намираха за благовъзпитано да говорят така, че всички да чуват, когато крещят… какви ли не глупости! Груб, защото каза, че роклята й е много деколтирана на гърба! Та това беше истина! Той излезе, без да отговори.