Сага за Форсайтови

Холи чакаше своя несъщ по-малък брат с майчинско чувство, неизчерпано изцяло за Вал. При тридневното посещение в Робин Хил, наскоро след като се бе завърнала в родината си, не бе могла да го види — той беше още в училище; така че и тя, като Вал, си спомняше само едно момче със златисти коси, нашарено със сини и жълти ивици, което си играеше край езерото.

Ония три дни в Робин Хил бяха изпълнени с вълнение, тъга и неловкост. Спомени за покойния й брат; спомени за ухажването на Вал; среща със стареещия баща, когото не бе виждала цели двайсет години, гробовният дъх на насмешливата му нежност, който не можеше да убегне на нейния изтънчен усет; а най-вече присъствието на мащехата, която все още си припомняше смътно като „дамата в сиво“ от времето, когато самата тя беше още малка, дядо й беше жив, а madmoiselle Бос се сърдеше, задето неканената гостенка й бе отнела уроците по музика — всичко това бе объркало и измъчило една душа, копнееща да намери Робин Хил непроменен. Но Холи бе свикнала да не се издава и всичко бе минало наглед добре.

Когато баща й я целуна на тръгване, тя усети ясно, че устните му треперят.

— Да, мила — каза той, — войната не е променила Робин Хил, нали? Да можехте само да доведете и Джоли с вас! Слушай, как ти се струват тия глупости за спиритуализма? Когато дъбът рухне, страхувам се, че окончателно умира.

От топлотата на прегръдката й той бе отгатнал навярно, че се е издал, защото веднага си върна насмешливостта:

— Спиритуализъм… странна дума! И колкото повече искат да я обяснят, толкова повече доказват, че са стигнали само до материята.

— Защо?

— Ами погледнете снимките на флуидните излъчвания. За да фотографираш, е потребно да има нещо материално, върху което ще падат светлината и сянката. Ще стигнем дотам, че ще наричаме всяка материя дух или всеки дух материя — не зная кое от двете.

— Не вярваш ли в задгробния живот, татко?

Джолиън я погледна и тя остана дълбоко поразена от странната, тъжна насмешливост в изражението му.

— Как да ти кажа, мила, бих желал да изтръгна нещо от смъртта. И съм се опитвал да надникна там. Но, въпреки всичките си старания, не можах да открия нищо друго освен телепатия и подсъзнателни проявления; а излъчванията от наслоението в този свят не могат да се приемат за идващи от оня. Бих желал да го приема! Само че желанието поражда размисли, но доказателства не дава.

Холи бе притиснала отново устни до челото му и чувството, което бе изпитала тогава, бе потвърдило теорията му, че всяка материя се превръща в дух — така нематериално бе усетила челото му.

Но най-трогателен спомен от това кратко посещение Холи бе запазила за мащехата си, когато я бе наблюдавала скришом как чете писмо от Джон. Тя реши, че никога в живота си не е виждала по-прекрасно нещо. Забравила се сякаш в това писмо от сина си, Айрин стоеше до прозореца, откъдето светлината озаряваше лицето и прекрасните й посивели коси; устните й се движеха, усмихваха се, тъмните очи се смееха и танцуваха, а свободната й ръка притискаше сърцето. Холи се отдръпна като пред видение на съвършената любов, убедена, че Джон трябва да е прекрасен.

Когато го видя да идва от гарата с пътнически чанти във всяка ръка, предчувствията й се потвърдиха. Той приличаше малко на Джоли, отдавна изгубеният кумир на нейното детство, само че изглеждаше по-жив и не така целеустремен, с по-дълбоки очи и по-светла коса — защото беше без шапка; изобщо едно много приятно „братче“.

Неговата стеснителна учтивост очарова Холи, свикнала със самоувереното държание на съвременната младеж. Смущаваше го това, че не той, а тя ще шофира на връщане към къщи. Дали не ще му позволи да опита? След войната в Робин Хил нямаха кола. Той бе шофирал само веднъж и бе заседнал в един насип, затова тя трябваше да му позволи да опита. Смехът му, заразителен и мек, беше особено привлекателен (макар да казваха, че тази дума била вече старомодна). Когато стигнаха вкъщи, Джон извади от джоба си едно смачкано писъмце, което тя прочете, докато брат й се миеше — кратко писъмце, струвало сигурно много мъки на баща й:

„Мила, ти и Вал няма да забравите, надявам се, че Джон не знае нищо от семейната история. Според майка му и мене той е още твърде млад за това. Момчето е много мило и е зеницата на окото й. Verbum Sapientibus.265

Твой любещ баща

Дж. Ф.“

Само това, но то възобнови у Холи съжалението, че идва и Фльор.