Сага за Форсайтови

Той се отдръпна малко назад и започна да наблюдава притока на посетителите от манежа към трибуните. Спретнати старчета, зорки, внушителни особи, евреи, треньори, които се държаха така, сякаш никога в живота си не са се провинили в поглеждане на кон; високи, лениви, вяли или живи и шумни жени; млади хора, които си даваха вид, че се отнасят сериозно към всичко това… Двама-трима между тях с една ръка!

„Животът тук е хазарт! — помисли Вал. — Звънецът звънва, конете излизат, парите минават от едни ръце в други; нов звънец, ново надбягване, парите се връщат.“

Но, уплашен от собствената си философия, той отиде към вратата на манежа, за да види как препуска малката мейфлай. Тя галопираше добре и той продължи към „малката“ кола. „Малката“ закуска беше нещо, за каквото човек мечтае, но рядко получава; след като закусиха, мосю Профон се върна заедно с него на манежа.

— Вашата съпруга е мила жена — забеляза неочаквано мосю Профон.

— Най-милата, която съм виждал — отвърна сухо Вал.

— Да — продължи мосю Профон. — Има много мило лице. Аз винаги се възхищавам от приятните жени.

Вал го погледна с подозрение, но нещо добродушно и прямо в тромавото сатанинство на другия го обезоръжи засега.

— Ако пожелаете да дойдете на яхтата ми, с удоволствие ще я поразходя.

— Благодаря — отвърна Вал, отново нащрек. — Тя не обича морето.

— Аз също — заяви мосю Профон.

— Защо плавате тогава с яхта?

Белгиецът се усмихна само с поглед.

— Сам не зная. Опитал съм всичко; това е последното ми занимание.

— То трябва да е дяволски скъпо. Аз не бих се задоволил с вашето основание.

Мосю Проспер Профон вдигна вежди и наду плътната си долна устна.

— Аз не съм придирчив — каза той.

— Бяхте ли на война? — попита Вал.

— Да-а. И това опитах. Бяг засегнат от отровен газ. Беше мъничко неприятно.

Усмихна се замислено и сънливо, като човек, чието благополучие е осигурено от самото му име264. Вал не можеше да реши с положителност дали това „мъничко“ вместо „малко“ беше казано неволно или от превзетост. Този приятел беше очевидно способен и на едното, и на другото. В редицата на купувачите на кобилката, спечелила надбягването, мосю Профон се обади:

— Ще наддавате ли?

Вал кимна. Докато този сънлив сатана стоеше край него, усещаше нуждата да вярва в нещо. Макар че беше запазен от катастрофални удари на провидението чрез предвидливостта на дядо си, който му бе осигурил хиляда лири годишно, а към тях се прибавяха и още толкова, осигурени на Холи от нейния дядо, Вал не разполагаше с наличен капитал, защото за обзавеждането в Съсекс бе изхарчил по-голямата част от това, което бе спечелил от фермата в Южна Африка. И твърде скоро си помисли: „Ах, дявол да я вземе! Надхвърля възможностите ми!“ Крайната сума, която си бе определил — шестстотин лири, — бе надмината; той се отказа да наддава. Чукчето обяви кобилката мейфлай за продадена за седемстотин и петдесет гвинеи. Вал си тръгна недоволно, когато мосю Профон каза провлечено в ухото му:

— Слушайте, аз купих мъничката кобилка, но тя не ми трябва; вземете я и я подарете на съпругата си.

Вал погледна с ново подозрение към този приятел, но съзря толкова добродушие в очите му, че наистина беше невъзможно да се обиди.

— Поспечелих малко пари през време на войната — започна мосю Профон в отговор на този поглед. — Имах акции в оръжейните фабрики. И с удоволствие пръскам тези пари. Непрекъснато печеля. Аз сам се нуждая от твърде малко. Обичам да подарявам на приятелите си.

— Ще я купя от вас за цената, която дадохте за нея — заяви с неочаквана решителност Вал.

— Не — отвърна мосю Профон. — Просто ще я вземете. Тя не ми трябва.

— Ах, дявол да го вземе! Не е въз…

— Защо? — усмихна се мосю Профон. — Аз съм приятел на вашето семейство.

— Седемстотин и петдесет гвинеи не са кутия пури — възрази нетърпеливо Вал.

— Добре; нека стои у вас, докато ми потрябва, а дотогава правете с нея, каквото искате.

— Щом си остава ваша — отвърна Вал, — нямам нищо против.

— Ето, всичко се нареди — промълви мосю Профон и се отдалечи.

Вал го проследи с поглед. Може би е „добродушен дявол“, а може и да не е. Видя го, че се приближи до Джодрж Форсайт, после го изгуби от очи.

След състезания той отиваше да нощува у майка си на Грийн Стрийт.