Сага за Форсайтови

Вечерта си легна съкрушен, но на утрото се събуди изпълнен с надежда. Беше едва пети юли, а срещата с Фльор беше определена за девети. Щеше а прекара три дни у дома си, преди да замине за стопанството. Трябваше да намери начин да я види!

Необходимостта от панталони създава в живота на мъжете неуловим ритъм, който и най-любящите родители не могат да отрекат. Затова Джон отиде още на втория ден в града и, след като успокои съвестта си със съответната поръчка на Кондит Стрийт298, се насочи към Пикадили. Стратън Стрийт, където се намираше клубът на Фльор, беше до Девъншир хаус299. Съвсем малка вероятност имаше да я завари в клуба. Но той тръгна с разтуптяно сърце по Бонд Стрийт, преценявайки колко много го превъзхождат другите младежи. Бяха така добре облечени, така самоуверени; бяха възрастни. Изведнъж му мина през ум, че Фльор трябва да го е забравила. Потънал през тия седмици в собственото си чувство към нея, той не бе се сетил за тази възможност. Ъглите на устните му се отпуснаха, ръцете му се покриха с лепкава пот. Фльор, с разцъфнала в усмивката й младост… несравнимата Фльор! Тежък миг! Но Джон притежаваше великото разбиране, че човек трябва да е готов за всичко. Тази сурова мисъл го укрепи пред витрината на един антикварен магазин. Този ден от месеца, който беше някога разгарът на лондонския сезон300, се отличаваше днес само с един-два сиви цилиндъра и със слънце. Джон продължи пътя си и на Пикадили се озова пред Вал Дарти, тръгнал към Айсиум, където го бяха приели неотдавна.

— Здравей, младежо! Къде си тръгнал?

Джон се изчерви:

— Идвам от шивача си.

Вал го изгледа от глава до пети:

— Чудесно! Аз ще вляза отсреща да си поръчам папируси; а след това ще обядваме заедно.

Джон прие и благодари. Ще узнае ли нещо от Вал за нея!

Състоянието на Англия, кошмар за журналистите и държавниците й, се преценяваше по-иначе в тютюнопродавницата, където влязоха.

— Да, сър; същите папируси, с които едно време снабдявах баща ви. Да, боже мой! Мистър Монтегю Дарти ми беше редовен клиент от… да видя… от оная година, когато Мелтън спечели дербито. Беше един от най-добрите ми клиенти.

Лека усмивка озари лицето на тютюнопродавеца.

— Много пъти ми е давал приятелски съвети! Години наред взимаше по двеста папироси седмично, и то все от същата марка. Много любезен джентълмен, доведе ми маса нови клиенти. Колко съжалявах, когато го сполетя оная злополука. Човек не забравя клиент като него.

Вал се усмихна. Смъртта на баща му бе прекратила вероятно сметка, по-дълга от всяка друга; и всред кълбото дим на тази осветена от времето папироса той сякаш виждаше отново лицето на баща си — мургаво, добродушно, мустакато, малко подпухнало, в единствения ореол, който бе спечелило. Тук, във всеки случай, и баща му беше прочута личност, човек, който пуши по двеста цигари седмично, може да дава съвети и има дълги, дълги сметки! Герой в очите на своя тютюнопродавец! Слава все пак… заслужаваща да се наследи!

— Аз плащам в брой — каза Вал. — Колко?

— За сина на мистър Дарти, сър, и при това в брой, десет шилинга и шест пенса. Никога няма да забравя мистър Монтегю Дарти. Случвало се е да остава по половин час на приказка. Такива хора вече не се срещат често, сега всеки бърза. Войната похаби добрите маниери, сър… похаби ги. Виждам, че сте участвали в нея.

— Не — отвърна Вал и потупа коляното си. — Ранен бях в по-раншната. Но това ми спаси живота може би. Искате ли папируси, Джон?

Джон промълви почти засрамено:

— Не пуша.

И видя как тютюнопродавецът изкриви устни, сякаш се чудеше какво да каже — дали: „Слава богу!“ или „Ето случай да започнете!“

— Много добре — заяви Вал; — не започвай, докато можеш. Ще почувстваш нужда от тютюна, щом те чукне нещо по главата. Това е, значи, съвсем същият тютюн?

— Съвършено същият, сър; само че малко по-скъп. Удивително здрава държава е Британската империя. Винаги го повтарям.

— Изпращайте ми на тоя адрес по сто броя седмично, а сметката — веднъж месечно. Да вървим, Джон.

Джон влезе с любопитство в Айсиум. Като се изключат редките случаи, когато обядваше с баща си в Хоч-поч, той не бе влизал досега в лондонски клуб. Удобният и непретенциозен Айсиум не се променяше и нямаше да се промени, докато Джордж Форсайт оставаше в управата му, където, поради кулинарния си усет, се бе обявил против новобогаташите, поради което Проспер Профон успя да бъде приет за член само благодарение на престижа на Джордж Форсайт и уверенията му, че белгиецът е „добър спортсмен“.