Сага за Форсайтови

Докато я наблюдаваше как натиска веслата, Джун мислеше: „Страшно хубавичка и добре сложена. Никога не съм предполагала, че Соумс може да има такава дъщеря. Чудесна двойка биха били с Джон.“

Инстинктът за единение, незадоволен у самата нея, беше винаги буден в Джун. Тя остана да погледа как Фльор се връща с лодката, как оставя едното весло, за да й помаха за сбогом; после тръгна уморено, с наболяло сърце между ливадите и реката. Младостта търси младост, както водните кончета се гонят едни други, пронизвани от любовта като от слънчеви лъчи. А нейната младост! Толкова отдавна беше… когато заедно с Фил… И след това? Нищо… У никого не намери, каквото търсеше. И проигра всичко. Но каква примка бе затегната около тези две млади същества, ако наистина са влюбени, както предполага Холи… както баща й, Айрин и дори самият Соумс се страхуват! Каква примка и каква преграда! И стремежът към бъдещето, и презрението към миналото — двете действени начала в живота — се съживиха в сърцето на тази, която винаги бе смятала, че собствените ни желания са по-важни от чуждите нежелания. Застанала за миг на брега в топлата лятна тишина, тя загледа водните лилии, листата на върбите, плуващите риби; вдъхна мириса на трева и ливадник и се запита как би могла да накара всички да бъдат щастливи. Джон и Фльор! Две малки „проскубани пилета“… очарователни, пухкави, жълтички пилета! Жалко! Непременно трябваше да стори нещо! Такива положения не бива да се търпят. Тя продължи пътя си и стигна, запотена и сърдита, до някаква гара.

Вечерта, вярна на склонността си да действува направо, заради която мнозина я обикваха, каза на баща си:

— Татко, ходих да видя малката Фльор. Според мен тя е много привлекателна. Не смяташ ли, че не е разумно да си крием главите като щраусите?

Джолиън остави смаян ечемичения чай и взе да рони хляба си.

— Тъкмо това правиш ти — отвърна той. — Помниш ли чия дъщеря е Фльор?

— Не може ли мъртвото минало да погребе своите мъртъвци296?

Джолиън стана.

— Има неща, които не се погребват.

— Не съм съгласна — възрази Джун. — Тъкмо това пречи на всяко щастие и напредък. Вие не разбирате днешното време, татко. То не се интересува от отживелици. Защо смятате, че е толкова важно дали Джон ще узнае нещо за майка си? Кой обръща сега внимание на подобни неща? Законите на брака са и днес точно такива, каквито бяха, когато Соумс и Айрин не можеха да получат развод, та трябваше да се намесиш ти. Ние сме напреднали, а законите — не. Затова никой не иска и да ги знае. Брак без прилична възможност за разтрогване е само робовладелство; а човек не бива да владее човека. Това е ясно вече на всички. Какво значение има дали Айрин е нарушила един отживял закон?

— Не на мен се пада да възразявам в случая — отвърна Джолиън; — но въпросът не е в това. Тук става дума за човешки чувства.

— Разбира се — извика Джун. — За чувствата на тия две млади същества.

— Мила — каза малко раздразнено Джолиън, — говориш глупости.

— Не говоря глупости. Защо, ако наистина са влюбени един в друг, трябва да бъдат нещастни. Заради миналото?

— Ти не си изживяла това минало. Аз съм… Чрез чувствата на жена ми; чрез собствените си нерви и въображение, както може да го изживее само един предан съпруг.

Джун също стана и започна да се разхожда неспокойно из стаята.

— Бих те разбрала по-добре — заяви изведнъж тя, — ако девойчето беше дъщеря на Филип Босини. Айрин го обичаше. Но никога не е обичала Соумс.

Джолиън издаде някакъв странен, глух звук — с какъвто италианска селянка подкарва мулето си. Сърцето му туптеше бурно, но той не му обръщаше внимание, изцяло погълнат от чувства.

— Това показва колко малко разбираш. Нито аз, нито Джон, доколкото го познаваме, бихме осъдили едно любовно минало. Става дума за безчовечността на един брак без любов. Тази девойка е дъщеря на човека, насилил някога майката на Джон като робиня. Ти не можеш да премахнеш този призрак; и не се опитвай, Джун! Искаш от нас да видим Джон с плътта и кръвта на този човек, обладал някога неговата майка против волята й. Няма смисъл да говорим със заобикалки: желая да изясним въпроса веднъж завинаги. Но сега не бива да говоря повече, за да не мисля за това цяла нощ.

И, като притисна с ръка сърцето си, Джолиън обърна гръб на дъщеря си и загледа Темза.

Джун, която по природа не можеше да види стършелово гнездо и да не си навре главата в него, беше сериозно разтревожена. Отиде и плъзна ръка под лакътя на баща си. Макар и убедена, че той е не е прав, беше все пак дълбоко развълнувана от факта, че тази тема е вредна за него. Потърка буза в рамото му и не каза нищо.