Сага за Форсайтови

Между многото Форсайтови, дошли в този резерват, тяхна собственост по право или пълномощие, беше и Соумс със съпругата и дъщеря си. Той не бе учил в никой от двата състезаващи се колежа, не се интересуваше от крикет, но искаше Фльор да покаже роклята, а самият той — цилиндъра си, сред мир и охолство между своите равни. Разхождаха се бавно — Фльор между него и Анет. Нито една жена наоколо — доколкото забелязваше — не можеше да се сравни с тях; те умееха да се движат и да се държат; красотата им беше осезаема. Съвременните жени нямаха нито снага, нито гърди… нищо! Припомни си изведнъж с какво опиянение и гордост се бе явявал с Айрин в първите години на своя брак. И как обядваха в каретата — майка му бе накарала баща му да купи карета, защото така беше „шик“; всички наблюдаваха в ония дни играта от карети и файтони вместо от тия дълги, неудобни трибуни. Как Монтегю Дарти непременно се напиваше! Соумс допускаше, че и сега има хора да се напиват, но не с някогашния размах! Припомни си как Джордж Форсайт вика, изправен в каретата със светлосин флаг в едната ръка и тъмносин — в другата (братята му Роджър и Юстас бяха учили в Хароу и Итън): „Итроу! Хартън!“ И то, тъкмо когато всички са замълчали, за да се прояви както винаги като шут; а елегантният Юстас стои безучастно долу, защото смята, че на един денди не подобава да носи значка или да прояви внимание към нещо. Да! Отдавнашни дни! Айрин в сива копринена рокля с бледозеленикави отсенки. Той погледна косо Фльор. Почти безжизнено лице… без светлина, без израз! Тази любов продължава да я гризе… Нещастна история! Погледна по-нататък, към лицето на жена си, нарисувано повече от друг път, с малко презрително изражение — макар че, доколкото му е известно, нямаше основание да се държи така. Тя бе приела със странно спокойствие измяната на Профон; а може би неговото „мъничко пътешествие“ беше само заблуждаване? Ако е така, просто нямаше да го удостои с внимание! След като се разходиха около плаца и покрай павилиона, потърсиха масата на Уинифред под палатката на „Клуба на бедуините“. Този нов „смесен“ клуб — за мъже и жени — беше образуван за поддържане на туризма и на един благородник със странно име, при все че баща му, колкото и странно да звучи това, се наричал Леви. Уинифред се бе записала не защото бе пътешествала, а защото разбираше по вътрешен усет, че клуб с такова име и основател непременно ще стигне далеко; и ако човек не се запише в началото, по-късно може и да не му се удаде случай. Палатката, с текст от корана върху оранжев фон и с бродирана на входа зелена камилка, беше най-интересното нещо тук. Пред палатката видяха Джек Кардиган с тъмносиня вратовръзка (той бе играл някога в тима на Хароу) да показва с бамбуковия си бастун как онзи приятел трябвало да удари топката. В ъгъла на Уинифред, където тя отведе новодошлите, бяха вече Имоджин, Бенедикт с младата си жена, Вал Дарти без Холи, Мод и съпругът й; и след като Соумс и двете му дами седнаха, остана още едно свободно място.

— Чакам Проспер — каза Уинифред, — но той е толкова зает около яхтата си!

Соумс хвърли бегло поглед към Анет. Лицето й не трепна! Очевидно беше, че тя знаеше дали този тип ще дойде. Не убягна от погледа му и това, че Фльор също погледна майка си. Ако Анет не зачиташе неговите чувства, трябваше да помисли поне за чувствата на Фльор! Разговорът, воден съвсем безредно, се прекъсваше от забележките на Джек Кардиган за разните „мид-оф“.319 Изреди всички „велики мид-оф“ от памтивека, сякаш те бяха особена расова единица в състава на британския народ. Соумс бе изял омара си и започваше баницата с месо от гълъб, когато чу думите: „Мъничко закъснях, мисис Дарти“, и забеляза, че няма вече нито едно свободно място. Онзи приятел бе седнал между Анет и Имоджин. Соумс продължи усърдно да яде, като разменяше по някоя случайна дума с Мод и Уинифред. Разговорът бръмчеше около него. Чу гласа на Профон:

— Мисля, че грешите, мисис Форсайт. Бох… бих се обзаложил, че мис Форсайт е съгласна с мен.

— За какво? — чу се звънкият глас на Фльор откъм отсрещната страна на масата.

— Казвах, че девойките са такива, каквито са били винаги… Разликата е съвършено мъничка.

— Толкова добре ли ги познавате?

Резкият отговор привлече вниманието на всички и Соумс се размърда неспокойно в лекото зелено кресло.

— Хм! Не зная, но мисля, че те искат да вървят по своя мъничък път, а така, струва ми се, е било и в миналото.

— Наистина ли? О, Проспер! — намеси се спокойно Уинифред. — Ами девойките по улиците, работничките в муниционните фабрики, продавачките в магазините… и тяхното държане веднага бие на очи.

При думата „бие“ Джек Кардиган прекрати историческата си дисертация, а мосю Профон отговори в настъпилата тишина:

— Този стремеж е бил по-рано скрит, сега е явен; нищо повече.

— Но моралът им! — извика Имоджин.

— Моралът им е такъв, какъвто е бил и в миналото, мисис Кардиган; само че сега имат по-големи възможности.