Сага за Форсайтови

— Така чудно гледа някога мис Форсайт. Аз му разказала целия си живот; той толкова симпатиш315. А майка ви… мила и добре?

— Да, много.

— Той имал нейна снимка на тоалетна масичка. Много красива.

Джон загълта чая си. Тази жена със загрижено лице и думи, звучащи като укор, му напомняше първия и втория убиец316.

— Благодаря — каза той. — Трябва вече да вървя. Ще позволите ли… ще позволите си да оставя…

Сложи неуверено на табличката една десетшилингова банкнота и тръгна към вратата. Щом чу възклицанието на австрийката, побърза да излезе. Едва ще стигне навреме за влака. През целия път до гара Виктория се вглеждаше във всеки срещнат, както правят влюбените, когато се надяват без надежда. На гара Уординг изпрати багажа си с местния влак, а сам тръгна за Уонсдън през Варовиковите възвишения, за да прогони с умора мъчителното колебание. Крачеше бързо, увличаше се в красотата на зелените склонове, спираше от време на време да се протегне на тревата, за да се възхити от съвършенството на някоя шипка или да послуша песента на чучулигата. Но така само отлагаше борбата между две еднакво силни чувства: копнежа по Фльор и непримиримостта към лъжата. До старата варница над Уонсдън стигна, както бе тръгнал — без да е взел някакво решение. Това, че виждаше ясно и двете страни на даден въпрос, беше едновременно и силата, и слабостта на Джон. Той пристигна при първия удар на гонга за обяд. Бяха донесли багажа му. Изкъпа се набързо и слезе; Холи беше сама — Вал беше отишъл в града и щеше да се върне с последния влак.

Толкова много неща се бяха случили, откакто Вал го бе посъветвал да попита сестра си за враждата между двете семейства — откритието, направено от Фльор в Грийн парк, посещението й в Робин Хил, днешната среща, — та сякаш нямаше вече какво да пита. Холи го разтревожи, като му каза, че баща им не изглеждал никак добре. Тя прекарала на два пъти събота и неделя в Робин Хил. Баща им изглеждал страшно уморен, понякога дори измъчен, но винаги отказвал да говори за себе си.

— Той е безкрайно добър и без нито капчица егоизъм… нали, Джон?

Чувствайки, че сам не е нито добър, нито без егоизъм, Джон отвърна:

— Разбира се.

— Както го помня, смятам, че е съвършен баща.

— Да — зави унило Джон.

— Никога не се е намесвал в живота ни, винаги ни е разбирал. Не мога да забравя как ме пусна да замина за Южна Африка, по време на войната с бурите, когато се бях влюбила във Вал.

— Това е било преди да се ожени за мама, нали? — запита неочаквано Джон.

— Да. Защо?

— О, нищо. Само че не е ли била тя по-рано сгодена за бащата на Фльор?

Холи остави лъжицата си и вдигна глава. Погледна го предпазливо. Какво знаеше момчето? Толкова ли, за да е по-добре да му каже всичко? Не можеше да реши. Джон имаше напрегнато, неспокойно изражение, изглеждаше много по-възрастен, но това можеше да се дължи и на слънчасването.

— Имало е нещо подобно — каза тя. — Ние бяхме толкова далеко и не получавахме никакви известия.

Не можеше да поеме тази отговорност. Тайната не беше нейна. Освен това не знаеше какви са сегашните му чувства. Преди заминаването му в Испания тя беше уверена, че той е влюбен; но младежите са си младежи; седем седмици имаше оттогава и цяла Испания междувременно.

Забеляза, че той разбира желанието й да отклони разговора, затова добави:

— Имаш ли някаква вест от Фльор.

— Да.

Лицето му й каза повече от всяко разяснение. Не бе забравил, значи!

И продължи съвършено спокойно:

— Фльор е безкрайно привлекателна, Джон, но знаеш ли… ние с Вал не я харесваме много.

— Защо?

— Смятаме, че е от тия, които обичат да „притежават“.

Да „притежават“ ли? Не разбирам какво искаш да кажеш. Тя… тя… — Той бутна настрана чинията с десерта, стана и отиде до прозореца.

Холи също стана, отиде при него и го прегърна.

— Джон, мили, не се сърди. Ние не можем да виждаме гората в една и съща светлина, нали? Според мене само един-двама души могат да прозрат и да посочат какво е най-доброто у всекиго от нас. Такъв човек за тебе е, струва ми се, майка ти. Видях я веднъж, като четеше твое писмо: лицето й имаше такъв прекрасен израз! Мисля, че тя е най-красивата жена, която съм виждала. Времето сякаш не я докосва.