Сага за Форсайтови

„Искам да ти обясня, Джон, ако съумея — а това е много трудно, — как е възможно да се случи такъв нещастен брак. Ти ще кажеш, разбира се: «Как е могла да се омъжи за него, щом не го е обичала?» И щеше да си прав, ако нямаше едно-две твърде страшни обстоятелства. Цялата беда, злочестина и трагедия изхожда от тази нейна първоначална грешка, затова трябва да ти я изясня, доколкото мога. Виждаш ли, Джон, в ония дни, както и днес — а въпреки всички приказки за просвещаване, не виждам как би могло да бъде другояче, — повечето девойки са се омъжвали, без да имат представа за сексуалната страна на живота. Дори да са знаели какво означава тя, не са го изживявали. В това е цялата трудност. Каквото и да знаят от четено и чуто, отсъствието на личен опит си остава гвоздеят в затруднението. В много бракове — такъв е бил и бракът на твоята майка — девойките не знаят и не могат да знаят дали действително изпитват любов към мъжа, за когато се омъжват; те разбират това едва след физическото осъществяване на брака. В много случаи, дори когато е имало известни колебания в това отношение, физическата близост споява и укрепва привързаността, но в други — както е било при майка ти — девойката разбира, че е направила грешка, която напълно унищожава и малкото съществуващо увлечение. Нищо в живота на една жена не е така трагично, както това откритие, което всеки ден и всяка нощ става все по-ясно. Дебелокожите, нечувствителни натури могат да се изсмеят на такава грешка и да кажат: «Много шум за нищо!». Тесногръдите фарисеи, които преценяват живота на другите по своя собствен, могат да осъдят направилите подобна грешка на доживотен затвор в тъмницата, която сами са си създали. Знаеш поговорката: «Както си е постлала, така ще легне.» Жестока пословица, съвсем недостойна за джентълмен или за дама в истинския смисъл на тези думи; по-тежка присъда не мога да изрека. Аз не съм това, което може да се нарече нравствена личност, но не желая нито с една дума, скъпи мой, да те наведа на мисълта, че човек може да се отнася леко към връзките и задълженията, които е поел. Не дай боже! И с опита на целия си досегашен живот мога да кажа, че тези, които осъждат жертвите на подобни трагични грешки и не им подават ръка за помощ, са безчовечни, или по-точно, биха били безчовечни, ако имаха достатъчно разум да разберат какво вършат. Но те го нямат! Да ги оставим! За мене те са така анатемосани, както и аз сигурно съм анатемосан за тях. Трябваше да ти кажа всичко това, защото ще те поставя в положението да съдиш майка си, а ти си много млад, без никакъв опит в живота. Но да продължа своя разказ. След тригодишни усилия да заглуши отчуждеността — бих казал, отвращението си: и не би било много силно, защото при подобни обстоятелства отчуждеността скоро се превръща в отвращение! — след три години, който за същество като майка ти, Джон, чувствително и влюбено в красотата, са били истинско мъчение, я среща един млад мъж, който се влюбва в нея. Това е архитектът на къщата, където живеем; той я е стрил за майка ти и за бащата на Фльор — нов затвор, където тя трябвало да живее, вместо в лондонския! Този строеж е спомогнал, донякъде, за по-нататъшните събития. Както и да е, и тя се влюбила в него. Не е необходимо, то се знае, да ти обяснявам, че човек не се влюбва по свой избор. Любовта идва сама. Дошла и сега! Мога да си представя — при все че майка ти никога не ми е говорила за това — борбата, която е настъпила тогава в нея; защото тя е била възпитана строго, Джон, и не е била лекомислена… никак! Но любовта е била все пак непреодолима и от чувство се е превърнала във факт. Тогава настъпва ужасната трагедия. Трябва да ти я разкажа, защото иначе не ще разбереш никога истинското положение, с което ще има да се справяш. Този, за когото майка ти е била омъжена, Соумс Форсайт, бащата на Фльор, една нощ, в разгара на любовта й към онзи млад човек, осъществява насила съпружеските си права. На другия ден тя се среща със своя любим и му казва за станалото. Никога не узнахме дали се е самоубил, или от разсеяност е допуснал да бъде прегазен; но така бе станало. Представи си как се е чувствала майка ти онази вечер, когато е узнала за смъртта му! Случи се така, че аз я видях. Дядо ти ме изпрати да й помогна, ако е възможно. Успях само да я зърна, преди съпругът й да хлопне вратата пред мене. Но не забравих лицето й; виждам го и сега. Не бях влюбен в нея нито тогава, нито през следващите дванайсет години. А все пак не го забравих. Не е лесно, милото ми момче, да се пишат такива неща. Но, виждаш ли, необходимо е. Майка ти е всецяло, напълно погълната от любовта си към тебе. Не искам да се изказвам сурово за Соумс Форсайт. Не изпитвам лошо чувство към него. Отдавна го съжалявам; съжалявах го и тогава. Според преценката на хората тя беше грешницата, той беше правият. Той я обичаше… по своему. Тя беше негова собственост. Такова е неговото гледище за живота… за човешките чувства и сърца — те са собственост. Не е виновен за това — така се е родил. На мене това гледище ми е било винаги отвратително — такъв пък аз съм се родил. Такъв, какъвто те познавам, чувствам, че и на тебе това гледище може да ти е само отвратително. Но да продължа разказа. Майка ти избягала още същата вечер от неговия дом; в продължение на дванайсет години живяла в пълно уединение, докато през хиляда осемстотин деветдесет и девета година мъжът й — виждаш ли, той бил още неин мъж, защото не бил направил опит да се разведе, а тя, разбира се, нямала право да иска развод — почувствал нужда, както изглежда, да има деца; и започнал продължителни увещания, за да я убеди да се върне и да му даде дете. Аз бях по онова време неин попечител по завещанието на дядо ти и бях свидетел на тези постъпки. Докато ги наблюдавах, се привързах дълбоко към нея. Когато настояванията на съпруга й станаха неудържими, тя дойде един ден тук и остана под прякото ми покровителство. Съпругът й, осведомяван за всяко нейно действие, се помъчи да ни раздели, като заведе бракоразводно дело; възможно е в действителност да е желаел развод — не зная, както и да е, но имената ни бяха публично свързани. Това ни накара да решим да се свържем и фактически. Тя получи развод, омъжи се за мене, роди се ти. Живяхме напълно щастливо, за себе си поне мога да го кажа, а мисля, че и майка ти е била щастлива. Наскоро след развода Соумс се ожени за майката на Фльор; роди се Фльор. Това е цялата история, Джон. Разказах ти я, защото, поради любовта която виждаме, че изпитваш към дъщерята на този човек, ти вървиш сляпо към най-пълното разрушаване на щастието на майка си, ако не и на своето. Не искам да говоря за себе си, защото на моят възраст не е редно да предполагам, че още дълго ще тегна на земята, а освен това аз бих страдал само заради майка ти и тебе. Но желая да разбереш, че подобни чувства на страх и ужас не могат да бъдат погребани и забравени. У майка ти са живи и до днес. Вчера срещнахме случайно Соумс Форсайт на стадиона «Лорд» Веднага би се убедил, ако бе видял лицето й. Мисълта, че ти можеш да се ожениш за дъщеря му, Джон, е кошмар за нея. Аз нямам нищо против Фльор освен това, че е негова дъщеря. Но децата ви, ако се ожениш за нея, ще бъдат толкова внуци на майка ти, колкото и на Соумс, на човека, който я е притежавал някога така, както се притежава робиня. Помисли какво означава това. С такава женитба ти минаваш в лагера, където майка ти е била затворница и мъченица. Ти си едва пред прага на живота, познаваш девойката само от два месеца и, колкото и дълбока да смяташ любовта си към нея, моля те незабавно да я прекратиш. Не поднасяй такава жестока мъка и унижение на майка си до края на живота й. Колкото и млада да е в моите очи, тя е на петдесет и седем години. Освен нас двамата няма никого на света. А скоро ще й останеш само ти. Намери сили, Джон, и скъсай! Не поставяй между майка си и себе си това помрачение, тази преграда. Не разбивай сърцето й! Бог да те благослови, мило мое момче, а ти ми прости отново мъката, която това писмо ще ти причини… Ние се опитахме да ти я спестим, но Испания се оказа, както изглежда, безполезна.

Вечно твой предан баща

Джолиън Форсайт“