Сага за Форсайтови

„Мила мисис Дарти,

Безкрайно съжалявам. Много съм зает.

Ваш

Огъстъс Флипард“

Късно беше да оправя тая беда. С майчинска досетливост и ловкост Уинифред се обърна към съпруга си. Тя имаше наистина решителен и търпелив нрав, съответствуващ на един рязко очертан профил, светли коси и зеленикави очи. Много рядко можеше да се смути, а ако й се случеше да се обърка, съумяваше винаги да излезе с печалба.

И Дарти бе претърпял несполука. Еротик не бе успял да спечели купата „Ланкашир“. Всъщност това прочуто животно, притежание на един от стълбовете на хиподрума, заложил тайно няколко хиляди срещу него, не бе дори стартирало. Първите четиридесет и осем часа след неговото задраскване от списъка бяха едни от най-черните в живота на Дарти.

Денем и нощем той си представяше Джеймс. Мрачните мисли за Соумс се сливаха със слаба надежда. В петък вечерта се напи от отчаяние. Но в събота сутрин инстинктът му на борсов играч надделя. Взе назаем няколкостотин лири, които в никакъв случай не би могъл да върне, отиде в града и заложи на Концертина, която участваше в Салтоунските състезания.

На майор Скротън, с когото обядваше в „Айсиум“, каза:

— Посъветва ме онова еврейче, Натанс; все ми е едно какво ще излезе. И така и така съм пропаднал. Ако не сполуча… по дяволите, старият ще плаща!

Една бутилка „Пол Роджър“, прибавена към собственото му нахалство, го бе изпълнила с още по-голямо презрение към Джеймс.

Сполучи. Концертина се довлече до стълба на една педя от другите… работата беше на косъм; такъв страх бра за нея — но, както казваше Дарти, важното е да рискуваш!

Той нямаше нищо против разходките до Ричмънд. Поемаше всички разходи. Възхищаваше се от Айрин и му се искаше да установи по-непринудени отношения с нея.

В пет и половина кочияшът от Парк Лейн дойде да съобщи: мисис Форсайт много съжалявала, но един от конете имал кашлица!

Без да се обезсърчава от този нов удар, Уинифред изпрати незабавно малкия Публий (вече седемгодишен) и гувернантката на Монпелие Скуеър.

Щяха да отидат с файтони и да се срещнат в „Корона и скиптър“ в 7,45.

Дарти се зарадва от тая вест. Така беше по-добре, отколкото да пътува в каретата с гръб към конете! Нямаше нищо против да се повози с Айрин. Предполагаше, че ще отидат да вземат другите от Монпелие Скуеър и може би ще си разменят местата във файтоните.

Като узна, че срещата ще бъде в „Корона и скиптър“, докъдето ще пътува със съпругата си, той се ядоса и каза, че сигурно ще закъснеят.

Тръгнаха в седем. Дарти предложи на кочияша да се басират на половин лира, че няма да пристигнат за три-четвърти час.

По пътя съпрузите си продумаха само два пъти.

Дарти каза:

— Мастър65 ще се побърка, ако узнае, че жена му е пътувала в един файтон с мистър Босини!

А Уинифред отвърна:

— Не приказвай глупости, Монти!

— Глупости ли? — повтори Дарти. — Ти не познаваш жените, прекрасна милейди.

Вторият път той просто запита:

— Как изглеждам? Малко подпухнал, нали? Любимото шампанско на нашия Джордж е вятър работа!

Обядвам бе с Джордж Форсайт в „Хавърснейк“.

Босини и Айрин бяха пристигнали преди тях и стояха до един от еркерите към реката.

Това лято държаха прозорците денонощно отворени, така че в помещенията нахлуваха уханието на цветя и дървета, топлият лъх на изсъхналата трева и свежият мирис на обилна роса.

За погледа на наблюдателния Дарти двамата им гости не изглеждаха да са стигнали доникъде, както бяха застанали един до друг, без да си продумат. Босини имаше вид на изгладнял човек… Ех, че некадърник!

Той ги остави на Уинифред и отиде да поръча вечерята.

Един Форсайт би поръчал добра, макар и не изтънчена храна, но един Дарти щеше да постави на изпитание възможностите на „Корона и скиптър“. Понеже живееше ден за ден, той беше крайно взискателен по отношение на яденето; и си хапваше, каквото му се иска. Напитките трябваше също да са грижливо подбрани; в Англия има доста напитки, които „не струват“ за един Дарти: той трябва да има винаги най-доброто качество. Плащаше с чужди пари, та нямаше защо да е скъперник. Скъперничеството е качество на глупците, не на хора като Дарти.

Само първо качество! Няма по-благоразумен принцип в живота на човек, чийто тъст има големи доходи и особена слабост към своите внуци.

Проницателният Дарти бе открил тази слабост на Джеймс (допусната по погрешка) още в първата година при появата на малкия Публий, и се възползва от проницателността си. Четиримата малки Дарти бяха сега един вид пожизнена рента.

Сензацията на вечерята беше без съмнение кефалът. Тази вкусна риба, донасяна много отдалеко съвършено запазена, биваше най-напред изпържена, после изчистена от костите, след това поднесена с лед и с мадейров пунш вместо сос, според рецептата, известна само на малцина светски хора.

Второто нещо, което заслужава да се спомене, беше плащането на сметката от Дарти.