Сага за Форсайтови

Но Джолиън младши, чиито горчиви чувства бяха притъпени от изминалото време, виждаше нещата и от гледището на Соумс. Откъде би могъл човек като братовчед му, преизпълнен с предразсъдъците и вярвания на своята класа, да извлече необходимото прозрение или вдъхновение, за да прекрати подобен живот? За това бе необходимо въображение, сила да прозреш бъдещето, което ще настъпи, неприятните клюки, подмятания и брътвежи, придружаващи всеки развод след временните страдания от раздялата, след тежката присъда на почтените хора. Но малцина, главно малцина от класата на Соумс, притежаваха достатъчно въображение да видят това бъдеще. А много бяха хората на тоя свят — не би стигнало въображение за всички! Каква разлика, господи, между теорията и практиката! Мнозина, може би дори самият Соумс, имат рицарски разбирания по тия въпроси, но когато работата стигне до тях, намират някакво особено основание, за да се сметнат за изключение.

Освен това Джолиън младши нямаше вяра в собствената си преценка. Преживял бе същото, изпил бе до дъно горчилката на един злополучен брак — как можеше тогава да разчита на широкия, безстрастен поглед на ония, които не са сънували подобна битка? Неговите данни бяха прекалено непосредствени — като показанията по военни въпроси на войник, прекарал дълго време на действителна служба, срещу показанията на цивилни, неучаствали в боя. Мнозина биха сметнали брака на Соумс и Айрин за напълно сполучлив; той имаше пари, тя — красота; струваше си да си правят взаимни отстъпки. Нямаше причина да не се разбират, дори без любов. Всеки можеше да върви по свой път, стига да спазва външното приличие — да зачита светостта на брака и семейното огнище. Половината семейства във висшето общество се крепяха на тия принципи: не оскърбявайте чувствата на обществото, не оскърбявайте чувствата на църквата. А за да не ги оскърбявате, заслужава си да пожертвате личните си чувства. Предимствата на здравото семейно огнище са очевидни, осезаеми като материални притежания, статуквото не крие никакви опасности. Разрушаването на един дом е, в най-добрия случай, един опасен и при това егоистичен експеримент.

Такава би била позицията на защитата, а Джолиън младши въздъхна.

„В основата на всичко това — помисли той — стои собствеността, но мнозина не биха приели такова определение. За тях основата е «светостта на брака»; светостта на брака обаче се крепи върху светостта на семейството, светостта на семейството пък е свързана със светостта на собствеността. А при това всички тия хора, предполагам, са последователи на Оня, който никога и нищо не е притежавал! Странно!“

И Джолиън младши въздъхна отново.

„Дали на път за дома бих поканил някой срещнат бедняк да сподели вечерята ми, която няма да стигне тогава за мен и съпругата ми, необходима за моето здраве и щастие? Може би Соумс постъпва всъщност добре, като настоява на правата си и поддържа на дело свещеното начало на собствеността, полезно за всички ни, с изключение на тези, които… страдат от това“

Той стана проправи си път между лабиринта със столове, взе си шапката и тръгна вяло към къщи по горещите улици, гъмжащи от карети, които вдигаха талази прах.

Преди да стигне до Уестъриал Авеню, той извади от джоба си писмото на Джолиън старши, накъса го внимателно на късчета и го хвърли в прахта.

Отключи си, влезе и повика жена си. Но тя беше излязла с Холи и Джоли, къщата беше празна; в градината Балтазар се опитваше да цапне с лапа някоя муха.

Джолиън младши седна също там, под крушата, която отдавна не даваше плод.

Честната дума на Босини

Над другия ден, след разходката в Ричмънд Соумс се върна от Хенли с утринния влак. Тъй като, по здравословни съображения, не се интересуваше от разни видове земен или воден спорт, той беше отишъл в Хенли не за удоволствие, а по работа — повикал го бе един важен клиент.

Отиде направо в Сити, видя, че няма нищо особено и си тръгна още в три часа, доволен, че ще се върне по-рано вкъщи. Айрин не го очакваше. Не че искаше да я издебне; но не беше зле да провери ненадейно какво става.

Облече се за разходка в парка и отиде в гостната. Айрин си почиваше в единия край на дивана, на любимото си място; под очите й имаше сенки, сякаш не беше спала.

— Защо си в къщи? — запита той. — Чакаш ли някого?

— Да… всъщност не съвсем.

— Кой ще дойде?

— Мистър Босини каза, че може да намине.

— Босини ли? Той не би ли трябвало да е на постройката?

Тя не отговори.

— Все едно — каза Соумс. — Искам да дойдеш до универсалния магазин с мен, после ще отидем в парка.

— Не ми се излиза, боли ме глава.

— Щом те помоля за нещо — отвърна Соумс, — все те боли глава. В такъв случай е добре да поседиш в градината.

Тя не отговори.

Соумс помълча няколко минути; после каза:

— Не зная каква представа имаш за съпружеските си задължения. Не можах да го разбера досега.

Не очакваше отговор, но тя отговори:

— Опитвах се да изпълнявам желанията ти; не по моя вина не съм могла да го върша от сърце.

— А по чия?

Той я погледна косо.