Сага за Форсайтови

Тя влезе с ключ в ръка, остави чадъра и застана пред огледалото. Бузите й пламтяха като изгорели от слънцето; устните се усмихваха. Тя протегна ръце, сякаш искаше да се прегърне, и се изсмя с глас, който напомняше стон.

Соумс пристъпи в антрето.

— Много си… хубава! — каза той.

Тя се обърна като простреляна и мина край него към стълбите. Но той й препречи пътя.

— Защо е това бързане? — запита той, загледан в една къдрица, паднала над ухото й.

Не можеше да я познае. Сякаш цялата гореше, с тия ярки пламнали бузи, очи, устни, с тая необичайна блуза.

Тя вдигна ръка и приглади къдрицата. Дишаше бързо, дълбоко, сякаш бе тичала, и при всеки дъх от косите и тялото й полъхваше аромат като уханието на разцъфнал цвят.

— Не ми харесва тая блуза — каза бавно той. — Много лека и без линия.

Вдигна пръст към гърдите й, но тя отклони ръката му и извика:

— Не ме докосвай!

Улови китката й, тя я изтръгна от ръката му.

— А къде си била? — запита той.

— В рая… далеч от този дом!

С тия думи изтича по стълбите.

Навън, за благодарност, латерната свиреше валса пред самата врата.

Соумс не мръдна. Какво му пречеше да я последва?

Дали виждаше мислено как Босини се навежда от мансардния прозорец на Слоун Стрийт и напряга поглед да види още веднъж отдалечаващата се Айрин, как разхлажда пламналото си лице само при спомена за мига, когато се бе хвърлила на гърдите му… А уханието все още витаеше из антрето заедно със смеха, който напомняше стон.

ТРЕТА ЧАСТ

Новините на мисис Макендър

Мнозина сигурно, в това число и редакторът на „Ултра вивисекционист“, по онова време в разцвета на първата си младост, ще кажат, че Соумс не е постъпил като мъж, щом не е махнал ключовете на вратите на спалнята и не е възстановил с един хубав бой брачното си щастие.

Днес грубостта се приема по-трезво, отколкото навремето, но сантименталните кръгове от населението все пак с облекчение ще узнаят, че Соумс не стори нито едното, нито другото. Форсайтови не действуват с физическо насилие; те са премного предпазливи, и общо взето, премного добродушни. А Соумс имаше и чувство за лично достойнство, недостатъчно да му внуши една наистина великолепна постъпка, но достатъчно да го предпази от извършване на низост, на каквато би бил способен само ако е много разгневен. Освет това един истински Форсайт никога не ще си позволи да стане смешен. И като не виждаше друга възможност, освен тая да набие жена си, Соумс се отказа и се помири с положението без повече приказки.

През лятото и есента той продължаваше да ходи в бюрото си, да се занимава с картините си, да кани приятели на вечеря.

Не напусна града — Айрин отказваше да замине. Къщата в Робин Хил, вече напълно завършена, стоеше празна и необитавана. Соумс бе завел срещу Пирата дело за триста и петдесет лири.

Защитата на Босини беше поета от адвокатско бюро „Фрийк и Ейбъл“. Те не оспорваха фактите, но представиха възражение, което, освободено от правната терминология, се свеждаше до следното: изразът „свобода на действие в рамките, уговорени от нашата кореспонденция“ е пълна безсмислица.

По една случайност, непредвидима, но не и невероятна в тесния кръг на правните среди, до ушите на Соумс стигнаха твърде много сведения за тази линия на защитата, защото колегата му Бъстърд бе вечерял у експерта по определяне на съдебни издръжки Уолмсли с младия Чанкри от адвокатурата по обичайно право.

Слабостта да приказват „по занаята“, която обзема всички правници, след като дамите се оттеглят, бе накарала Чанкри — млад, обещаващ адвокат — да предложи един анонимен казус на съседа си, чието име не знаеше, защото, седнал както винаги на втори план, Бъстърд беше фактически без име.

Чанкри каза, че имал дело с един „много труден“ пункт. И изясни, като спазваше напълно професионалната тайна, слабата точка в делото на Соумс. Всички, на които я бил съобщил, каза той, намерили, че пунктът е наистина труден. За жалост материалният интерес бил твърде малък, „макар, струва ми се, ужасно тежък за доверителя ни“… (Шампанското на Уолмсли беше лошо, но обилно.) Чанкри се боеше, че съдията ще претупа набързо делото. А той възнамерявал да разработи по-подробно случая — защото си струвало труда. Какво ще каже съседът?

Бъстърд, образец на потайност, не каза нищо. Но предаде на Соумс разговора, изразявайки накрая с известно злорадство — защото този невзрачен човек можеше да изпитва и човешки чувства — и собственото си мнение, че пунктът е наистина труден.

Съобразно с предварителното си решение нашият Форсайт повери защитата на своите интереси на Джоблинг и Боултър. Но почти веднага се разкая, че не се зае лично с делото. Щом получи препис от възражението на Босини, той отиде в бюрото на адвокатите си.

Боултър, който щеше да се занимава с делото (защото Джоблинг бе починал преди няколко години), му каза, че възражението е наистина сериозно и той би желал да чуе по него мнението на някой кралски адвокат69.