Сага за Форсайтови

А защо ще го ненавижда? И сега дори той не можеше да повярва такова нещо. Странно е наистина да те мразят… проява на прекалено невъздържано чувство! А при това сам той мразеше Босини — Пирата, дебнещия нощен скиталец. Защо Соумс си го представяше винаги дебнещ… скитащ. Да, сигурно не му е леко! Младият Бъркит, архитектът, го видял да излиза съвсем унил от някакъв треторазряден ресторант!

Когато обмисляше в безсънните нощи положението, от което сякаш нямаше изход — ако тя не се вразуми неочаквано, — нито веднъж не му мина сериозно през ума да се раздели с жена си…

А Форсайтови? Каква роля играеха те в потайната трагедия на Соумс?

Всъщност малка или никаква, защото бяха на море.

В хотели, балнеолечебници или пансиони те правеха всеки ден бани, събираха запас от озон за през зимата.

Всеки клон от рода, в избрано по собствен вкус лозе, отглеждаше, събираше, изстискваше и запазваше в бутилки сокове от любим морски въздух.

В края на септември всички започнаха да се прибират.

Освежени, поруменели, те пристигаха всеки ден в тесни омнибуси от различни лондонски гари. На другото утро бяха вече заети с обичайните си занимания.

Още на следния неделен ден у Тимоти от обяд до вечеря беше пълно с гости.

Между разните клюки — така многобройни и любопитни, че не е възможно да разкажем всички — мисис Септимус Смол спомена, че Соумс и Айрин не са ходили никъде.

Следващата интересна новина бе донесена от един сравнително чужд човек.

Един следобед към края на септември мисис Макендър, най-добрата приятелка на Уинифред Дарти, излязла да се разходи в Ричмъндския парк на колело с младия Огъстъс Флипард и там срещнала Айрин и Босини, които идвали от папратовата горичка на път за Шингейт.

Горката мисис Макендър бе може би ожадняла след дългата разходка по мъчния, прашен път: цял Лондон знае, че да караш колело и да разговаряш с младия Флипард е изпитание и за най-здравия човек; а може би видът на младата горичка, откъдето идваха „ония двамата“, бе събудил завистта й. Хладната горичка с папрати навръх могилката, с покров от дъбови клони, дето гълъбите пеят нескончаеми сватбени химни, а есента нашепва жалбата си на влюбените, покрай които се промъква някоя сърна! Горичката на неповторими наслади, на златни мигове в дългия брачен съюз между небето и земята! Папратовата горичка, посветена на елените, на чудноватите пънове — фавни, подскачащи в летния здрач около сребърнобяла нимфа — брезата!

Тази дама познаваше всички Форсайтови и, тъй като бе присъствала на приема по случай годежа на Джун, веднага позна с кого има работа. Тя, горката, не бе случила в брака, но бе имала достатъчно здравомислие и ловкост да вкара съпруга си в явно провинение и бе минала през неизбежното бракоразводно дело, без да си навлече укора на обществото.

Тя разбираше следователно от тия въпроси, още повече, че живееше в една от големите сгради с малки апартаменти, обитавана от безброй форсайтовци, чието главно развлечение в свободното време е да одумват.

Горката мисис Макендър беше може би ожадняла, а сигурно беше и отегчена, защото Флипард не беше много духовит мъж. Появата на „ония двамата“ в такова необичайно място беше наистина „спасителна глътка“.

И времето, като целия Лондон, се прекланяше пред мисис Макендър.

Тази дребна, но забележителна жена заслужаваше внимание; нейното всевиждащо око и остър език спомагаха неуловимо за прокарване целите на провидението.

Макар да си даваше вид, че много знае, тя беше поразително предпазлива. И навярно повече от всяка друга светска жена бе допринесла за угасването на рицарското чувство, все още спъващо колелото на цивилизацията. Такава хитруша беше тази, която всички наричаха с любов „малката Макендър“.

Обличаше се добре и принадлежеше към един женски клуб, но нямаше нищо общо с намусените неврастенички, които мислят само за правата на жените. Правата си тя получаваше несъзнателно, те идваха сами към нея и тя знаеше как най-добре да ги използва, като буди само възхищение у висшето общество, към което принадлежеше може би не толкова с държанието си, колкото по рождение, по възпитание и по истинско, тайно мерило — чувството за собственост.

Дъщеря на бедфорширдски адвокат, а по майка внучка на духовник, ни веднъж през своя тежък брак с халосания по природа кротък художник, който я бе изоставил заради някаква актриса, тя не бе забравила изискванията, вярванията, съкровените чувства на Обществото; и щом си възвърна свободата, озова се в самия център на форсайтовщината.

Винаги в добро настроение и „добре осведомена“, тя беше навред добре дошла. Никой не се изненадваше, нито я укоряваше, ако я срещнеше по Рейн, в Зермат или на разходка с друга дама и двама господа; смяташе се, че тя умее напълно да спазва границите, и сърцата на всички форсайтовци се възхищаваха от този чуден вътрешен усет, който й даваше възможност да се наслаждава на всичко, без да се излага. По общо мнение тъкмо такива жени като мисис Макендър трябва да увековечат и умножат броя на идеалния тип жена. Тя нямаше деца.