Сметки за разчистване

— Работим по въпроса — каза тя. Бяхме принудени да се надвикваме. При сто и десет километра в час ревът на двигателя и воят на скоростната кутия бяха два пъти по-силни, отколкото при осемдесет. — За щастие Портланд не е чак такава лудница, каквато би могъл да бъде. Едва на четирийсет и четвърто място е по натовареност сред пристанищата на Щатите. Четиринайсет милиона тона внос годишно. Това са около двеста и петдесет хиляди тона на седмица. Делът на Бек е около десет тона, два-три контейнера седмично.

— Нещата му минават ли митническа проверка?

— Толкова, колкото и на всички останали. Понастоящем се проверяват около два процента от всички товари. Ако приемем, че той получава сто и петдесет контейнера годишно, максимум три от тях ще бъдат проверени.

— Че как постъпва тогава?

— Може да кара на късмет, като събира контрабандната стока, да кажем, в един контейнер на всеки десет. Така възможността да бъде проверен някой от опасните контейнери се свежда до нула цяло и два процента. По този начин може да продължава с години.

— Той вече продължава с години. Сигурно плаща на някого.

Тя не отговори. Погледът й се рееше в пространството.

— Не може ли да уредите да го претърсват повече? — запитах.

— Трябва да посочим причина — каза тя. — Не забравяй, че сега действаме абсолютно на своя глава. Трябват ни конкретни улики. А пък ако плаща някому, все едно стъпваме по минно поле. Може да се натъкнем тъкмо на неговия човек.

Карах като луд. Двигателят ревеше, скоростната кутия виеше и приплъзваше. Задминавахме всичко живо по шосето. Поглеждах в огледалата вече не за опашка, а за полиция.

Надявах се, че служебната карта на Дъфи ще ни свърши работа, но не исках да губим излишно време в обяснения.

— Как реагира Бек? — запита тя. — Първоначални впечатления?

— Беше озадачен — казах аз. — И сякаш леко раздразнен. Това са ми първоначалните впечатления. Нали забеляза, че Ричард Бек нямаше охрана в самото училище?

— Там е в безопасност.

— Не бих казал. Всеки може да отвлече което си иска дете от колежа, това е най-лесното нещо. Отсъствието на охрана означава отсъствие на чувство за опасност. Предполагам, че бодигардовете на път за дома са били просто колкото хлапето да се чувства по-спокойно. Чиста глезотия. Мисля, че самият Бек-старши е смятал това за излишно, иначе щеше да му осигури охрана и в самия колеж. Или просто да не го пуска на училище.

— Е, и?

— Ами смятам, че някъде в миналото е била сключена някаква сделка. Вероятно още след първото отвличане. Някакъв устен договор, който да гарантира, че няма да има повече отвличания. Затова в общежитието не е имало охрана. Това обяснява и сегашното раздразнение на Бек. Сякаш някой изведнъж е нарушил сключено преди време споразумение.

— Смяташ ли?

Кимнах, без да поглеждам към нея.

— Той беше изненадан, озадачен и раздразнен. Големият въпрос беше: „Кой?“

— Близко е до ума.

— Но към този въпрос се добавя и елемент на: „Как смеят?“ На негодувание. Сякаш някой е извършил нещо напълно нередно. Това не е просто въпрос, а изблик на раздразнение, на възмущение от някого.

— Ти какво му каза?

— Описах му пикала. Описах и твоите хора.

Тя се усмихна.

— Е, това не вреди.

Поклатих глава.

— При него има един тип на име Дюк. Бивш полицай. Сега е шеф на охраната. Собствено име неизвестно. Тази сутрин го видях. Цяла нощ не беше мигвал. Изглеждаше грохнал, дори душ не си беше взел. Сакото му беше измачкано на кръста.

— Е, и?

— Това значи, че цяла нощ е шофирал. Предполагам, че е ходил да огледа тойотата. Да запише задния номер. Вие къде я скрихте?

— Предадохме я на щатската полиция. За по-правдоподобно. Не можехме да я закараме в нашия гараж. Сигурно е на паркинга към някой полицейски участък.

— Докъде ще ги отведе регистрационният номер?

— До Хартфорд, Кънектикът. Бяхме разбили там малък канал за екстази.

— Кога?

— Миналата седмица.

Продължавах да карам. Движението по магистралата беше станало по-натоварено.

— Първата ни грешка — казах аз. — Бек ще провери номера и ще се зачуди за какво им е притрябвало на някакви дребни пласьори на екстази да отвличат сина му. Още повече, ще се запита как въпросните дребни пласьори са направили опита си за отвличане цяла седмица след като са били вкарани в затвора.

— По дяволите! — възкликна Дъфи.

— Но това не е всичко — продължих аз. — Мисля, че Дюк е огледал и линкълна. Предницата е смачкана от удара с бронята на тойотата, няма нито едно здраво стъкло, но извън това по колата няма и нито една дупка от куршум. А и отвътре въобще няма вид, като да е избухнала истинска граната. Линкълнът е живо доказателство, че цялата тая работа е ала-бала.

— Спокойно — каза тя. — Линкълнът е скрит. Не сме го давали заедно с тойотата.

— Сигурна ли си? Защото първото нещо, което Бек ме запита тази сутрин, е подробен доклад за узитата. По точки и букви. Сякаш искаше да подпиша собствената си присъда. Две узита модел микро, с по двайсет патрона, а нито драскотина по колата?

— Спокойно — повтори тя. — Няма начин да го открие. Линкълнът е на сигурно място.

— Къде?