Сметки за разчистване

— Тук позна! — отвърна Бек.

Дюк ме чакаше в кухнята. Беше ядосан и губеше търпение. Искаше да ме качи в стаята ми и да ме заключи за през нощта. Аз не протестирах. Една заключена врата без ключалка отвътре е много добро алиби.

— Утре в шест и трийсет — каза той — на работа.

Заслушах се, чух как ключалката щракна и стъпките му се отдалечиха по коридора. После си свалих обувката. Имах ново съобщение. От Дъфи: „Нормално ли се прибра?“ Натиснах REPLY и написах: „Докарайте кола на километър и половина от къщата. Оставете я с ключа на седалката. Тих подход, без светлини.“ Натиснах SEND. Мина известно време. Тя сигурно ползваше лаптоп. Представих си я как седи в стаята си в някой мотел с вечно включен компютър и го чака да каже: „Дзън!“ Имате поща!

Не след дълго тя отговори: „Защо? Кога?“

Написах: „Не питай. В полунощ.“

Дълга пауза. После тя отговори: „ОК.“

Написах: „Приберете я в шест сутринта. Незабелязано.“

Тя отговори: „ОК.“

Написах: „Бек познава собствениците на тойотата.“ Минаха деветдесет мъчителни секунди, преди тя да отговори: „Откъде?“

Написах: „Цитат: «делови взаимоотношения» край цитата.“ Тя запита: „Подробности?“ Написах: „Не ми даде.“

В отговор тя ми изпрати една-единствена дума: „Гадост!“

Зачаках. Тя не изпрати нищо повече. Сигурно се съветваше с Елиът. Представих си ги как разговарят бързо, без да се поглеждат, и се опитват да вземат решение. Написах един въпрос: „Колко души арестувахте в Хартфорд?“ Тя отвърна: „Всичките, т.е. трима.“ Аз написах: „Проговориха ли?“ Тя отвърна: „Мълчат.“ Запитах: „Адвокати?“ Тя отвърна: „Нямат.“

Доста тромав начин на водене на разговор, но поне ми оставяше време да мисля.

Написах: „Можете ли да ги държите изолирани?“

Тя отвърна: „Да, още два-три дни.“

Написах: „Дръжте ги.“

Дълга пауза. После тя ми изпрати: „Какво мисли Бек?“ Отвърнах: „Че са му обявили война и са се покрили.“ Тя запита: „Какво смяташ да правиш?“ Отвърнах: „Чудя се.“

Тя написа: „Ще оставим кола, препоръчваме да се измъкнеш с нея.“

Аз отвърнах: „Може би.“

Поредна дълга пауза. Накрая тя написа: „Изключи уреда, пести батерията.“

Усмихнах се. Дъфи си оставаше практична жена.

Цели три часа лежах с дрехите на леглото, като се ослушвах за телефона. Не чух звън. Малко преди полунощ станах, дръпнах встрани персийския килим на пода, долепих ухо до дъбовите дъски и се заслушах. Това е най-добрият начин за долавяне и на най-тихия звук в една къща. Чувах как работи парното отопление. Вятърът стенеше в прозорците. Самият океан беше притихнал. Къщата спеше дълбок сън. Беше масивна каменна сграда. Никакво скърцане, никакво пукане на гредоред. Предположих, че Дюк спи като заклан. Това беше третата ми полза от неговото изтощение. Той беше единственият, от когото имаше смисъл да се боя. Единственият професионалист.

Завързах стегнато обувките си и свалих палтото. Все още бях с черните джинси и риза, които ми бе дала прислужницата. Вдигнах догоре прозореца и седнах на перваза с лице към стаята. Известно време седях така, вперил поглед във вратата. После се обърнах и погледнах навън. Луната, доста отъняла, висеше в небето. Имаше и звезди, но не много. И лек вятър. И разкъсани сребристи облаци. Беше студено. Въздухът беше солен. Океанът се движеше бавно и равномерно.

Извих краката си навън в нощта и се плъзнах встрани по перваза. После се претърколих по корем и заритах, докато с върховете на обувките си напипах малка издатина във фасадата, където минаваше някакъв старинен корниз. Захванах краката си за издатината, стиснах с две ръце перваза на прозореца и извих тялото си назад и навън. После дръпнах прозореца надолу, докато се притвори на пет сантиметра от перваза. Запълзях встрани, като опипвах стената за водосточната тръба, която се спускаше от улука на покрива. Открих я на около метър вдясно — дебел стар чугунен цилиндър, около петнайсет сантиметра в диаметър. Дясната ми ръка едва я докосваше с отворена длан. Изглеждаше стабилна. Само дето беше твърде далеч. Аз не съм гъвкав по природа. Ако се бях състезавал на олимпиадите, щях да съм борец или боксьор. Или може би щангист. Във всеки случай не гимнастик.