Сага за Форсайтови

Когато майка му се изправи, Вал изпита ужасен порив да стане и да заяви: „Слушайте, ще следя най-внимателно дали ще се държите прилично с нея.“ Но успя да го потуши; чу я да казва: „Истината, цялата истина и само истината!“ — и повдигна глава. Тя изглеждаше величествено със своята голяма шапка и кожено палто, леко поруменяла, сериозна и спокойна; почувства, че се гордее, като я вижда така пред тия „проклети правници“. Разпитът започна. Вал знаеше, че това е само предварителна процедура, и следеше почти радостно въпросите, които трябваше да оставят впечатление, че майка му действително желае завръщането на баща му. „Чудесно надхитрят старата перука“ — помисли той. И твърде неприятно трепна, когато съдията каза неочаквано:

— А защо вашият съпруг ви напусна?… Не затова, разбира се, защото сте го нарекли „невъзможен“.

Вал видя как вуйчо му погледна към подиума на свидетеля, без да променя изражението си; чу шумолене на книжа зад себе си и усети инстинктивно, че изходът на делото е в опасност. Нима вуйчо Соумс и старчето от задната редица го бяха объркали? Майка му говореше малко по-тихо и провлачено:

— Не, милорд, но това бе продължило много време.

— Кое бе продължило много време?

— Паричните ни недоразумения.

— Но вие сте му давали пари. Нима искате да кажете, че ви е напуснал, за да подобри положението си?

„Простак! Стар простак и нищо повече! — помисли изведнъж Вал. — Надушва хитрината и иска да я изкара наяве.“ Сърцето му замря. Ако… ако оня там сполучи, естествено ще се разбере, че майка му всъщност не желае завръщането на баща му. Майка му заговори пак с едва уловимо кокетство:

— Не, милорд; но, виждате ли, аз отказах да му давам и занапред пари. Доста време мина, докато той повярва в това, но накрая повярва… И щом повярва…

— Разбирам, отказали сте. Но след това сте му изпратили пари.

— Защото исках да се върне, милорд.

— И мислехте, че по този начин ще го върнете?

— Не зная, милорд, постъпих така по съвет на баща ми.

Нещо в лицето на съдията, в прошумоляването на книжата отзад, в това, че вуйчо му кръстоса неочаквано нозе, подсказа на Вал, че майка му е отговорила правилно. „Хитро! — помисли той. — Но, боже мой, каква глупост е всичко това!“

Сега говореше съдията.

— Един последен въпрос, мисис Дарти. Все още ли обичате съпруга си?

Вал стисна в пестници ръцете, които бе държал досега зад гърба си. Какво му влизаше в работата на този съдия да вмъква изведнъж човешки чувства? Да заставя майка му да открие сърцето си пред всички тия хора и да казва нещо, което тя сама може би не знае! Не беше почтено. Майка му отговори съвсем тихо:

— Да, милорд.

Вал видя, че съдията кимна. „Как бих желал да те тресна по главата“ — помисли непочтително той, докато майка му се връщаше да седне при него. Последваха показания за заминаването на баща му и за досегашното му отсъствие — свидетелстваше дори една от домашните им прислужници, което се стори на Вал особено противно; приказките продължаваха — все така глупави; след това съдията прочете решението за възстановяване на съпружеските права и накрая станаха да си вървят. Вал излезе след майка си с вирната брадичка и спуснати клепачи, с явно желание да докаже презрението си към всички. Гласът на майка му го събуди в коридора от гневния унес:

— Ти се държа прекрасно, мили. Такава подкрепа ми беше. Вуйчо ти и аз отиваме да обядваме.

— Чудесно — каза Вал. — Аз пък отивам да видя приятеля си.

Сбогува се набързо, изтича по стълбите, изхвръкна навън. Скочи в първият изпречил се файтон и заповяда да го откарат в Гоут. Мислеше само за Холи, за това, какво да направи, докато Джоли не й е показал историята в утрешните вестници.

След като Вал ги остави, Соумс и Уинифред тръгнаха към Чешир чийз. Соумс бе предложил на мистър Белби да се срещнат там. В ранния обеден час тук щяха да бъдат сами, а Уинифред намираше, че е „забавно“ да види прочутия ресторант. След като поръчаха, за най-голямо съжаление на сервитьора, един лек обяд, те зачакаха и поръчката, и мистър Белби, като си почиваха мълчаливо след продължилото час и половина публично мъчение. Не след дълго мистър Белби влезе с носа си напред, толкова весел, колкото те бяха мрачни. Да! Получили бяха разрешение за възстановяване на съпружеските права! Какво искаха още?

— Правилно — отвърна Соумс, като принизи съответно глас, — но сега ще трябва да започнем набирането на нови доказателства. Навярно той ще разглежда и делото за развод… и ще му се строи подозрително, ако разбере, че ние сме знаели още отначало за изневярата. Въпросите му достатъчно добре доказваха колко малко му се нрави тази хитрост с възстановяването на съпружеските права.

— Пфу! — каза весело мистър Белби. — Ще забрави! Дотогава ще разгледа стотина дела. Освен това днешното решение го обвързва да ви даде развод, стига да има задоволителни показания. Не ще допуснем да разбере, че мисис Дарти е знаела фактите. Дриймър се държа прекрасно… съвсем по бащински!

Соумс кимна.