Сага за Форсайтови

И потъна в безмълвни мисли за дългите минути между запалени газени лампи, паяжини и мирис на пропити с вино тапи, който бе му служил за аперитив пред толкова официални вечери. Във виното на тази изба беше стаена историята на повече от четиридесет години — откакто бе дошъл на Парк Лейн с младата си съпруга, — както и на много поколения приятели и познати, отминали в небитието; оределите полицаи пазеха спомените за семейните празненства… за всички женитби, раждания, умирания на роднини и близки. То ще остане тук и тогава, когато него няма да го има; той дори не знаеше какво ще стане с това вино. Ще го изпият или разпилеят — какво друго!

От дълбоката замечтаност го събуди влизането на сина му, последван много скоро от Уинифред и двете й по-големи деца.

Слязоха под ръка, двама по двама — Джеймс с дебютиращата Имоджин, защото хубавичката внучка му вдъхваше бодрост; Соумс с Уинифред, Емили с Вал, чиито очи светнаха, щом забеляза стридите. Ще бъде вечеря „каквато трябва“ — с шампанско и порто! Нуждаеше се от такова нещо след днешните подвизи, които още никому не бе разкрил. След първите една-две чаши му стана приятно да усеща в джоба си тази бомба, това сензационно доказателство за родолюбие, или, по-точно, този пример за лична храброст, с който можеше да се прояви — защото тази жертва пред кралицата и родината му бе доставяла досега само лична радост. Сега ставаше „храбрец“, неразривно свързан с оръжие и коне; и имаше право да се поперчи — при все че, разбира се, нямаше да го стори. Просто ще го съобщи спокойно при някое замълчаване. Като погледна менюто, реши, че подходящият момент ще бъде поднасянето на la bombe aux fraises176; тогава на трапезата ще настъпи тържественост. Веднъж-дваж преди този върховен миг на празненството той си спомни, че на дядо му не казваха нищо! Но старецът пиеше мадейра и изглеждаше отлично! Освен това щеше да се зарадва от подобно изглаждане на позора от развода. Видът на вуйчо му отсреща също го подтикваше към това. Вуйчо му беше така неспособен на подобна постъпка, та си струваше труда да му види изражението. А по-добре беше да съобщи и на майка си по този начин вместо насаме, когато и двамата могат да се разстроят! Жал му беше за нея, но не можеше все пак да се очаква, че ще жали прекалено много за другите, когато му предстоеше да се раздели с Холи.

Гласът на дядо му достигна едва чуто до него:

— Вал, опитай малко мадейра със сладоледа. Няма да вкусиш такова нещо в колежа.

Вал загледа как питието пълни полека чашата му и пяната на старото вино лъщи на повърхността; вдъхна аромата му и си каза: „Време е!“ Моментът беше блестящ. Той отпи една глътка, лека топлина се разля по вече разгорещените му жили. Хвърли бърз поглед наоколо си и каза:

— Днес се записах в Императорската доброволческа кавалерия, маминко! — И изпразни наведнъж чашата си, сякаш бе вдигнал наздравица за собствената си постъпка.

— Какво? — обади се огорчено майка му.

— Отидохме заедно с Джоли Форсайт.

— Но не сте се записали? — запита вуйчо Соумс.

— Напротив! В понеделник отиваме в частта.

— Виж ти! — извика Имоджин.

Всички погледнаха Джеймс, който се бе наклонил напред, сложил ръка на ухото си.

— Какво има? — Какво казва? Не чувам.

Емили се наведе и потупа Вал по ръката.

— Чисто и просто Вал се записал в Доброволческата кавалерия, Джеймс; много добре е постъпил. Военната униформа много ще му прилича!

— Записал се в… глупости! — със силен, макар и треперещ глас отвърна Джеймс. — Не виждате на два пръста от носа си. Той ще… ще трябва да замине. И додето разбере какво става, ще трябва да се бие.

Вал прочете възхищение в очите на Имоджин, видя майка си, изискана, безгласна, с кърпичка на устните.

Изведнъж чу гласа на вуйчо си:

— Ти си непълнолетен.

— Сетих се за това — усмихна се Вал; — и казах, че съм на двайсет и една години.

Сега пък чу възхищението на баба си:

— Ти си наистина храбрец, Вал!

Забеляза как Уормсън напълни почтително чашата му с шампанско; чу охкането на дядо си:

— Не знам какво ще излезе от тебе, ако продължаваш по тоя път.

Имоджин го потупа по рамото, вуйчо му го загледа изпод очи; само майка му седеше все така неподвижна, докато най-после, обезпокоен от мълчанието й, Вал каза:

— Всичко ще се оправи: скоро ще ги бием и ще почнат да бягат. Дано само остане нещо и за нас.

Той изпитваше възторг, съжаление, почувства се изведнъж неизказано важен. Ще покаже на вуйчо си Соумс и на всички Форсайтови какво значи храброст. Сторил бе безспорно нещо героично и изключително, като се бе представил за двайсет и една годишен!

Гласът на Емили го върна на земята:

— Не бива да пиеш втора чаша, Джеймс. Уормсън!

— Как ще се почудят у Тимоти! — възкликна Имоджин. — Много неща бих дала да мога да видя как ще изглеждат. Ще имаш ли сабя, Вал, или само детски пищов?

— Какво те накара?

От гласа на вуйчо си Вал усети, че нещо го притиска в корема. Какво го е накарало? Как да отговори? И беше благодарен на баба си за успокоителното: