Сага за Форсайтови

— Но какво е личният интерес, сър? В това е въпросът. Общият интерес ще стане интерес на всеки от нас. Нали така, Фльор?

Фльор се усмихна.

— Иначе — добави младият Монт — ще се лее кръв.

— Така са приказвали хора от незапомнени времена.

— Но ще се съгласите, сър, че собственическият инстинкт угасва.

— Бих казал, че нараства у тези, които нямат нищо.

— Вижте мене! Аз съм наследник на майорат332, но не го желая. Бих отменил още утре това право.

— Вие не сте женен и не знаете какво приказвате.

Фльор видя, че младият човек обърна почти жално очи към нея.

— Наистина ли мислите, че бракът… — започна той.

— Обществото се крепи на брака — изрече през стиснати устни баща й. — На брака и последиците му. А вие искате да ги премахнете, така ли?

Младият Монт махна неопределено с ръка. Тягостно мълчание надвисна над трапезата, където лъжиците, украсени с Форсайтовски герб — фазан в естествен цвят, — святкаха под електрическата светлина на матовия глобус. Прибрежният мрак се сгъстяваше навън, преситен от тежката влага и сладки ухания.

„В понеделник — мислеше Фльор. — В понеделник!“

В отчаяние